Съотношението между депозити и кредити ще се запази поне още 5 г.
6,4 млрд. лв. нови спестявания от началото на 2022 г. до юли и 5,4 млрд. лв. раздадени нови заеми отчете БНБ преди седмица.
Така общата сума на депозитите се увеличи до рекордните 108,4 млрд. лв., а заемите стигнаха 79,2 млрд. лв. Това означава, че все още банките разполагат с евтин ресурс, за да отпускат заеми, и да не бързат толкова с повишението на лихвите.
Но също, че ще има истинска конкуренция между тях за атрактивни лихви. Означава и, че икономическата активност няма да бъде от най-високите, за да предполага изтичане на ресурс от трезорите. Според експерти съотношението между депозити и кредити ще се запази такова поне още 5 години, през които ръстът на спестяванията ще се забави, но и кредитирането ще се поуспокои.
Още една интересна тенденция отчетоха от централната банка. Богатите започнаха да връщат парите си в банките. През второто тримесечие влоговете с над 1 милион лева в тях се увеличиха с 20 и така големите сметки вече са 1042 броя. В тях богатите спестители държат средно по 5,9 млн. лв.
За сравнение през миналото тримесечие милионерските депозити намаляха с 30. В същото време продължават да намаляват депозитните сметки със суми до 10 хил. лв.
Преди да се търси отговор на въпроса защо хората спестяват и дали всички го правят, е добре да се отчете, че богатите и бедните спестяват и търсят заеми по различни причини.
За богатите парите в банка са инвестиция, която трябва да носи доходност и която е техният спящ капитал. Те могат да пренасочват финансови средства, изтегляйки ги от други инвестиции, защото са преценили, че при тях рискът започва да расте.
За богатите сумата, която им е необходима за потребление, е значително по-голяма от тази на бедните, и често банката е удобно място, на което спестеното да дочака момента на покупката. Тяхното отложено за по-добри времена потребление освобождава допълнителни финансови ресурси, които под формата на депозити - все по-често дългосрочни, очакват по-добри времена. А когато кризата е усложнена и от война, която дестабилизира сериозно паричните и капиталовите пазари, скоростта на големите спестявания в трезорите расте.
За бедните парите в банка най-често са бели пари за черни дни, които е най-добре да не бъдат харчени възможно по-дълго време. По тази причина данните, че малките влогове намаляват, не трябва да се тълкува еднозначно, защото известна част от малките сметки се увеличават и преминават в по-горната група.
Високата и продължаваща по-дълго инфлация обаче намали притока на по-малки като размер спестявания просто защото домакинските бюджети при много хора вече са на ръба – те режат разходи. При сигнали за повишаване на лихвите, каквито има в последно време, най-често те правят предоговаряне на условията, и то по инициатива на банките. Въпреки че инфлацията в момента изяжда реалната доходност на влоговете, очакванията за нейното ускоряване карат хората да пестят.
Към банковите кредити двете категории - богати и бедни, също се отнасят различно.
По-заможните могат да теглят заем, дори и да имат спестени пари, защото са преценили, че разликата в лихвите е в полза на заемите.
Те също така ще потърсят банково съфинансиране за инвестиция, ако се открие бизнес възможност. В момента имотният пазар например става все по-несигурен в очакване на постепенно успокояване на цените, а доходността от продажби и особено от наеми вече е паднала под 4%, което прави инвестициите в имот по-рискови. Ако тази ситуация дори леко се промени, ипотечните кредити могат отново да увеличат ръста си.
Кредити се теглят и за започване на нов бизнес и докато пари от затворен временно или фалирал бизнес се кътат във влогове до нови възможности за инвестиции, то има и рискови предприемачи, които точно в такива моменти инвестират.
При по-бедните първата причина за тегленето на заем е потребление. Има много хора, които не биха си купили имот, кола и дори по-дребни вещи за потребление сега, а след 10-15 и повече години поради това, че цените им са твърде високи за равнището на техните доходи. Така въпреки лихвите, които оскъпяват придобивките, по-бедните купуват на кредит недвижими и движими вещи. Разликата е, че обикновено те правят това веднъж или два пъти в живота си, докато по-богатите правят тези покупки с инвестиционна цел.
Към групата на теглещите заеми по време на криза трябва да се добавят и тези, които изпитват временни затруднения и покриват недостига с банков заем заради високата инфлация.
Според различни изследвания поне 20% от хората използват заеми и кредити, за да задоволяват базисни потребности. Доказват го данните за това чии длъжници са българите - най-много са те съм топлофикациите, енергийните дружества, ВиК, дори за данъци. Най-масово използваният продукт от по-бедните е потребителският кредит, докато по-богатите се финансират с оборотни заеми.
Данните на БНБ показват, че за година ръстът на депозитите е 10,3%. Най-бързо увеличават парите си в банките нефинансовите предприятия - те растат с 18,2% до 36,2 млрд. лв. Домакинствата са спестили 68,4 млрд. лв., което е със 7% повече от юли м.г. Най-бързо растат сметките, в които има между 100 и 200 хил. лв. – за година със 17,7% до 81 хил. броя, отчитат от централната банка. Доста по-бавни са темповете, с които се увеличават по-малките депозити.
Така въпреки увеличаването на милионерските сметки, общият им брой е намалял с 330 хил. до 8,8 млн. В замяна на това обаче общата сума на поверените за управление на банките пари расте – за тримесечие с 3,85 млрд. лв. до 67,6 млрд. лв
Още новини и информация по темата четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com
