На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд с манифест обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и великите сили признават официално българската независимост. Денят на независимостта е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековното робство. Условията за обявяването на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира две от провинциите на империята - Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта е не само голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар. Години преди това е нужна нова политика за сближаване с Русия. Началото е поставено от Фердинанд, който започва задкулисните контакти с руската дипломация. На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставено е правителство, начело с д-р Константин Стоилов. Князът постига своето международно признание чрез помирение с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 4 юли 1895 г. е тържествено приета от новия руски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд вече се радва на официален прием във всички европейски столици, получава най-висши ордени. Като главнокомандуващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с изграждането на елитен офицерски състав. Князът подкрепя модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на автомобилите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини. Във външната си политика Фердинанд постига не само помирение, но и сближаване с Русия. През 1902 г. се сключва тайна военна конвенция между двете страни. Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага, като българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. Тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия. Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта ѝ. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава. Провъзгласяването на независимостта без съмнение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. От тук нататък Царство България започва да подготвя окончателното присъединяване на останалите под османска власт територии. Манифест към българския народ "По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни клаузи, с формалното разкъсване, на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com честити празника на многобройните си читатели

Зимата избърза съвсем близо до България! 14-сантиметров сняг наваля в Румъния в навечерието на есента. Първият сняг и минусови температури изненадаха цялата ни северна съседка. Бяла пелена покри планинските района на страната, като на места снежната покривка достигна цели 14 см. Живакът в термометрите падна до минус 7 градуса. Студената вълна ще се задържи до петък, предупредиха метеоролозите в северната ни съседка, пише "Кросс.бг" Още новини и информация за времето четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com

След топлото за сезона време в средата на септември през следващия седемдневен период се очаква съществено понижение на температурите. Настъпват и обичайните за края на лятото и началото на есента преходни промени в агрометеорологичните условия. В Пловдив температурите постепенно ще падат, като най-високите ще са 21-23 градуса, а сутрин най-ниските - 10. Валежи се очакват в сряда, четвъртък и петък. През периода очакваните дъждове ще забавят приключването на жътвата на слънчогледа и освобождаването на площите от по-ранните хибриди царевица. Задълбочилата се суша и последвалите интензивни валежи в края на лятото в част от полските райони възпрепятстваха провеждането на дълбоката оран и предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с есенници. Поради тези причини се очакват закъснения при сеитбата на зимната рапица. Агротехническите срокове за сеитбата на рапицата изтичат в края на второто десетдневие на септември. През периода голяма част от късните земеделски култури ще приключат развитието си. При късните хибриди царевица ще се наблюдава восъчна и пълна зрелост, при ориза - фаза узряване, при памука - масово разпукване на кутийките, прогнозират агрометеоролозите от НИМХ. Част от есенните сортове ябълки ще встъпят в беритбена зрелост ("Златна пармена", "Джонатан", "Червена превъзходна", "Златна превъзходна", "Канадска ренета" и др.), а средноранните червени винени сортове лози ("Каберне совиньон", "Рубин", "Руен", "Сира" и др.) - в технологична зрелост. Прогнозираното хладно и влажно време в края на второто и началото на третото десетдневие на септември ще повиши риска от късни зарази с патогени, причиняващи гниене по неприбраната зеленчукова, плодова и гроздова реколта Още новини четете в zahisar.com

Бившият изпълнителен директор на ВМЗ ЕАД - Сопот Иван Иванов отговори за къщата, която дружеството е наело в Хисаря през времето на неговото управление. Иван Иванов заяви, че изразява категоричното си несъгласие, според него, с манипулативно поднесената, за съжаление, от държавна институция информация. Държа на фактите, затова веднага посочвам, заяви той в прессъобщение. "Първо. Цитираната къща е наета за 6-ма души - екип на ВМЗ-Сопот, а не единствено за мен като директор на завода. Наемът от 4 500 лева на месец се дели между 6-ма души, а не е разход единствено за директора. Разликата е съществена. Второ. Категорично не отговаря на истината твърдението, че всеки ден шофьор ме е карал до София. Това е проверим факт. Всъщност, няма логика да съм атакуван, че ползвам къщо в Хисар и в същото време да ме карат всеки ден до София. Трето. Относно договорите с клаузи за обезщетение с 6 заплати при предсрочно прекратяване - фактите: При нас са назначени 4-ма души на такива договори. Само за месец март 2022 г., при управлението на служебния министър Никола Стоянов са назначени 6-ма души на договори с обезщетения. Общо в завода са 16", коментира в прессъобщението Иван Иванов Още новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com Само в zahisar.com ще прочетете всичко за Хисар на 1 място

София е един от най-лошите градове за живеене в Европа. Това показва класация на The Economist. Българската столица попада в "топ 5", но от долу нагоре. Казано иначе - отново сме на дъното. Зад нас са единствено Истанбул, Баку и Букурещ, информират от Frognews.bg. Класацията проследява как градовете в Европа се възстановяват след пандемията от COVID-19. Индексът сравнява 172 града по света в пет категории: култура и околна среда, образование, здравеопазване, инфраструктура и стабилност. Много от най-удобните за живеене градове в света в тазгодишното издание са в Западна Европа. На първо място е Виена. Австрийската столица за трети пореден път заема челното място. Копенхаген и Цюрих влизат в челната петица. Повторното отваряне на градовете в Западна Европа върна средните резултати в региона до нещо близко до нормите им преди пандемията. Това го прави и най-добрият за живеене регион в световен мащаб. Не всички краища на континента обаче се радват на подобни резултати. Градовете в Източна Европа се възстановяват с по-бавни темпове и средният резултат спрямо този в западната част на стария континент е по-нисък с около 20 пункта. Равносметката - задъхана здравна система заради бавно внедряване на ваксините, пропити с корупция градове. Истанбул, единственият град в Турция, включен в класацията, е с най-нисък резултат в Европа. Все по-авторитарното ръководство при турския президент Реджеп Ердоган и растящата инфлация все повече влошават качеството на живот. Баку, столицата на Азербайджан - една от най-корумпираните страни в Европа според Transparency International, е вторият най-малко предпочитан град за живеене в Европа. Ситуацията може би няма да се подобрява. Идва зима, а добре знаем, че Столичната община, макар и да не признава поражението си, не е направила особено много за борбата с мръсния въздух. Резултатът - всяка година сме свидетели на едно и също - София удря челните места в класациите за градовете с най-лош въздух. Политическата нестабилност също влияе върху начина на живот. Липсата на работещ парламент, който да взема навременни решения в състояние на икономическа криза и продължаваща месеци наред война в Украйна създават усещания за несигурност. Проблемите с корупцията също продължават да разтърсват страната ни. България все още е на челните места за корупция по високите етажи, а редица доклади на европейски институции посочват и липса на осъдителни присъди на лица по високите ешелони на властта. Проблем има и с прокуратурата, която отказва да започне разследвания за редица престъпления заради “липса на достатъчно доказателства”. Липсата на контрол върху главния прокурор също е проблем, който се отразява Още новини и информация по темата четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com