Средствата, необходими за издръжката на четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца) достигат през последното тримесечие на 2016 г. 2250 лв. месечно. Пресметнато на човек от домакинството, това е средно 562,61 лева, съобщи пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той припомни, че реалният доход на домакинствата би трябвало да покрива разходите за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт. През септември 2016 година разумният разход за издръжката на човек беше близо 556 лева, но далеч не всички домакинства в страната разполагат с тези средства. Пламен Димитров посочи още, че през 2014-а, 2015-а и 2016 г. България трайно се намира в дефлация, което създава проблеми с потреблението и се отразява негативно върху растежа на икономиката, който не достига своя потенциал. Близо 77 процента от домакинствата или малко над 5 милиона души живеят с доход под необходимите 563 лева на човек. Близо половината от домакинствата се справят с доход между 300 и 563 лв. Бедността остава висока и социалното изключване е проблем номер, припомни лидерът на КНСБ. Основание да се твърди това е фактът, че близо 1,5 млн. пенсионери получават пенсия под линията на бедност. А с основна пенсия под 200 лв. живеят 40 на сто от всички пенсионери. Синдикалистът информира, че прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 стоки и услуги, жизнено важни за физическо оцеляване е 299,53 лева на едно лице. Пламен Димитров коментира данни на Националния статистически институт за заплатите. Наблюдение на индивидуалните работни заплати е показало, че 70% от наетите лица получават работна заплата под средната за страната - 936 лева. Като пропорция това са данни към 2014 г., но според Димитров със сигурност не се различават от сегашните. От изследването на НСИ личи, че размерът на възнаграждението е право пропорционално на завършеното образование. Към 2014 г. работещите с начално образование са получавали на час 2,56 лв. Заетите с висше образование са получавали на час 6,55 лв. Данните показват, че образованието е решаващ фактор за размера на възнаграждението, подчерта Димитров. През първите три тримесечия на 2016 г. според него се очертават последователни темпове на нарастване на средната работна заплата. Трудовите възнаграждения нарастват със 7,5 процента за 2016 година, но потреблението на домакинствата продължава да бъде свито - и това в условия на намаляване или задържане на потребителските цени. Източник: Марица.бг

Служебният министър на вътрешните работи Пламен Узунов инициира работна среща във връзка формиралите се колони от тежкотоварни автомобили на ГКПП-Капитан Андреево. Междуинституционалната среща се проведе на граничния пункт. Обсъдена беше ситуацията, бяха набелязани мерки за намаляване на опашките и нормализиране на трафика през ГКПП в следващите няколко дни. Към 17.00 часа опашката от изчакващи товарни автомобили на пункта е около 13 километра. Това съобщиха от пресцентъра на МВР. „Гранична полиция“ разполага с достатъчно персонал и необходимите технически средства, автоматизираните системи за граничен контрол работят устойчиво и служителите не изпитват затруднения в обработката на входящ и изходящ товарен трафик при спазване на изискванията за контрол по външните граници на ЕС. В срещата участваха заместник-директорът на РД „Гранична полиция“ – Елхово комисар Стоян Мандаджиев, съветникът на министъра по въпросите, свързани с граничния контрол и охраната на държавната граница Захарин Пенов, директорът на Агенция „Митници“ Розалия Димитрова, началникът на Митница Бургас Валери Стефанов и заместникът му Красимир Фучеджиев, началниците на ГКПП комисар Емил Гочев и на митническия пункт Господин Господинов и омбудсманът на Република България Мая Манолова. По инициатива на „Гранична полиция“ утре от ще се проведе среща с турските гранични власти за набелязване на съвместни мерки за нормализиране на трафика на товарни автомобили през ГКПП-Капитан Андреево.

От Комисията за регулиране на съобщенията обясниха, че писането на съобщения на латиница е по-евтин вариант, информира БНР.Интересно е обсъждането между потребители във фейсбук за цената на есемесите, написани с български букви, и за тези, написани на латиница. Гражданите се питат защо в сметките на мобилните оператори те се таксуват различно. Кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз, пишат още те и не могат да разберат дали мобилните компании у нас дискриминализират хората, като ги карат да плащат повече, когато използват кирилица вместо латиница."Трябва да подчертаем, че дължината на кратките текстови съобщения и кодирането на различни езици са определени в международните стандарти. В едно кратко текстово съобщение могат да бъдат предадени до 160 символа на латиница и до 70 символа на кирилица. В този аспект може да се каже, че писането на латиница излиза по-евтино", отговори Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията.Според него не може да става дума за някакво дискриминационно отношение към българите или към гражданите на останалите страни членки на ЕС, в чиито азбуки има повече символи от основната латиница. Потребителите трябва да знаят, че съобщение на латиницата се кодира със 7 бита, а на кирилица с 16 бита. Източник: 24 часа

Eдин от златните гласове на българската популярна музика – Мими Иванова дебютира на професионалната сцена през 1966 г. През същата година тя прави и голямо турне в Москва и Одеса заедно с джазовия оркестър на Дома на народната армия в Пловдив с ръководител Веселин Николов. През 1969 г. се дипломира в Естрадния отдел на МА в класа на Ирина Чмихова, но още докато следва, става солистка на ръководения от Николай Куюмджиев оркестър „София“. Там нейни колеги са Мария Нейкова, Паша Христова, Борис Гуджунов и др. Първата й среща с бъдещият й съпруг – Развигор Попов, е през 1972 г., а четири години по-късно двамата създават популярната група „Старт“. В богатия си репертоар Мими Иванова има песни от композитори като Тончо Русев, Мария Ганева, Зорница Попова, Атанас Косев, Найден Андреев и др., но най-емблематични стават тези на Развигор Попов. Няма човек, който да не може да си запее някой от големите хитове на чаровната певица, сред които са „Петнадесет лалета“, „Слънцето е в моите коси“, „Вълкът и седемте козлета“, „Ах, този дъжд“, „Лодка в реката“, „Съдба“, както и дуетът й с Борис Гуджунов „Хора и улици“. Освен в страната ни Мими печели отличия и от редица музикални фестивали в Румъния, Германия, Турция и Чехословакия. – Мими, на 28 декември имаше 70-годишен юбилей, но го отпразнува в края на януари. За какво са много и за какво са малко 70 години? – Много са за хората, които се плашат от възрастта, и са малко за тези, които искат все още нещо да направят и имат сили за това. Ние с Развигор се чувстваме млади, работим и не се замисляме толкова много за годините. Ето, аз ходя на висок ток като 15-годишните. -А на колко години се усещаш и какъв режим спазваш, за да си в такава прекрасна форма? – Обърнах цифрата 70 на обратно и стана 07. (Смее се.) Реших, че сега започвам отново! Няма да забравя думите на една приятелка: „Ти знаеш ли, че покрай тази работа с децата в школите си станала приятно инфантилна…“, така че една възраст от 7 години би ми отивала. Може би сега започваме леко да се вдетиняваме, казвам го в кръга на шегата. Иначе не спазвам някакъв специален режим, но един ден в седмицата съм само на течности. Освен това, живеем в жилище на две нива и ми се налага да изкачвам стълбите по двадесет пъти на ден, което си е добра тренировка. – Как отпразнува юбилея? – Събирането за рождения ми ден беше отложено по тъжен повод. През февруари ще изнесем 40 дни на сестра ми, която си отиде от този свят, но това е животът – редуват се тъжни и весели моменти… Иначе рожденият ми ден мина на три-четири етапа, както се смееха близките ми, но все пак това си изисква един 70-и рожден ден! На 28 декември се събрахме с близките ми и макар че беше тъжен рожден ден, го отбелязахме в Хисаря. След това го отпразнувах и в театър „Възраждане“, където играя в детската пиеса „Бабината питка“ и съм благодарна на ръководството му. Те направиха един жест към мен, който много ме зарадва – едно от представленията беше с вход свободен и тогава успяха да влязат всички мои познати, близки и дечица от двете ни школи, които попяха и повеселиха всички, беше много приятно. – А твои колеги изпълнители не се ли включиха в партито? – Да, но те бяха в най-сериозния етап, който отложихме за края на януари и се събрахме около 100 души при Астор. Беше жест от негова страна. Получи се неописуемо, голям празник – от 19 до 2 ч през нощта. Много от колегите ми, като Роси Кирилова, Марги Хранова, Десислава, Васко Кръпката, Александър Александров-Алекс и мои ученици не спряха да пеят и да ни радват. Получих и много хубави подаръци, но най ме зарадваха красивите букети – имаше дори и еднометров със 70 розови рози. – Коя ваша песен с Развигор е автобиографична за теб? – Тя не е много популярна, защото се появи в момент, в който нашата музика не се пускаше много. Казва се „Изгубих си усмивката“ и е по текст и музика на Развигор. Събирателна е от най-популярните мои хитове и разказва за моят творчески път. Може да се каже, че автобиографични песни за мен са и „Вече свърши хубавото време“, „Зелената стара чешма“ и „Вярвай, мамо“. „Зелената стара чешма“ е написана от Богомил Гудев за мен, но тези песни се отнасят както за мен, така и за всички. Кой не е преживял среща със стара любов и да не съжалява, че нещата не са се развили по друг начин? Песента „Българийо, децата ни върни“ също е част, както от нашия живот, така и от живота на много българи, които изпратиха децата си в чужбина и останаха сами. – Дъщеря ви с Развигор също живее в чужбина. Това ли е голямата ви болка, че младите ни хора масово отиват на Запад? – Да, разбира се – млади, стари… който можа, замина. В началото все си мислех, че ще настоявам дъщеря ни да си дойде, а и тя самата си мислеше, че ще се върне, но вече се примирихме с мисълта, че тук нещата няма да станат по-добри. Иначе преди си мислех, че българите в чужбина страдат и в първите години наистина го виждах, като пътувахме до Америка и гледах как си поплакват, но сега вече не е така. Вече идват тук, като на гости, а казват „у дома“, за държавите, в които живеят. Това е най-страшното за една държава – така да си прокуди децата. Това е срам и резил за тези, които управляват! – Текстовете на вашите песни винаги са много стойностни, а какво мислиш за тези в рапа и хип-хопа? – Какво да мисля – мисля, че не трябва да е така, но кой ме пита мен? Какъвто ни е животът, такава ни е и музиката, такъв е и начинът на изразяване. Понякога, като слушам някоя песен в този стил, ми прави впечатление, че до голяма степен текстът й е пълен с прозодии, освен че се пее жаргонно и замъглено, а това е нещо, заради което едно време връщаха песни от комисиите. Какъвто и да е текстът – хубав, лош, трябва да можеш да го разбереш, докато сега ми се налага някои от моите деца в школите да ми превеждат на някои места какво точно пеят! Тези неща не зависят от мен – от мен зависи да покажа на моите деца в школите музиката, която ми се струва по-стойностна. Тревожи ме също така фактът, че малките деца вече повече обичат да пеят на английски, отколкото на български език. Като че ли българският стана срамен, нежелан, необичан… – Това сигурно е поради факта, че в страната ни звучи най-малко родна музика в сравнение с другите държави. Защо е така? Защото сме чуждопоклонници, или има и друга причина? – Разбира се, че сме, ние никога не сме били различни. Малка страна, която все се кланя на други страни – преди на Съветския съюз, сега пък звучат само американски песни, никога не сме държали на себе си. Българинът не се самоуважава, сигурно защото самата държава му е като мащеха – все се налага чуждото, другите все са по-добри, явно имаме някакъв комплекс. – Не е тайна, че с Десислава имате роднински връзки. Кои други изпълнители от попфолка харесваш? – По принцип не слушам такава музика. Харесвам Деси, но не бих я определила като попфолк певица. Тя изпълнява прекрасно народни песни и е невероятен музикант. Докато Развигор свири на пианото, тя на момента импровизира и създава песни, а това не го може всеки. Деси може да се включва успешно във всеки стил – джаз, поп, рап, а освен това страхотно имитира други изпълнители. Много е талантлива. Иначе някои нейни колежки също имат прекрасни гласове, но не ги познавам толкова. Веднъж чух Преслава да пее рок и бях поразена – тя изпя прекрасно една песен на „Сигнал“. Като цяло тези изпълнители, които пеят и народни песни, са много добри. – Някои хора обвиняват вас – легендарните поп изпълнители, че сте се отдръпнали и така сте дали път на попфолка? – Защо да се отдръпваме? Просто в един момент като че ли нямаше нужда от нашата музика и никой не ни търсеше. Радой Ралин беше казал, че във всеки българин дреме един сръбски циганин, и тази музика влезе като червей в душата на българина, стана много харесвана и слушана, а и я изпълняваха едни млади и предизвикателни момичета. На този фон нашата музика, в която се пее за море, романтика и за любов, сигурно изглеждаше бозава. Ние не сме оставили фронта, просто така пожелаха хората и който оцеля – оцеля. Сега забелязвам едно леко завръщане към нашия тип музика. Ето, скоро направихме национално турне „Вечните песни на България“ и още на първата дума публиката запяваше заедно с нас. Но, като цяло вече е различен животът и музиката е различна. Времето е такова; каквато е музиката, такъв е и животът ни – пълен с хард неща, няма равновесие, спокойствие и почтителност. – В Америка известни изпълнители и актьори се изказаха срещу Тръмп. Подкрепяш ли ги, или му симпатизираш? – За мен този човек чисто визуално винаги ми е бил малко странен, но не знам – може да се окаже един от най-добрите хора за президентския пост и да спре войните. – Какъв закон би прокарала в родния парламент, ако зависеше от теб? – Закон, който да помогне да няма бедстващи възрастни хора у нас. В това число не слагам нас с Развигор, защото ние работим и съдбата ни е дала сили, здраве и късмет, не се налага да чакаме на държавата, но виждам толкова нуждаещи се възрастни хора. Не всички имат сили да се оправят, а има и много малки дечица в домовете, за които няма пари. Не мога да приема да няма пари за най-нуждаещите се пенсионери, а да си повишават доходите хора, които и без това са богати, но си повишават безсърдечно заплатите, без да се интересуват какво се случва с другите. При положение че народът гине, какво увеличение са заслужили? – А допустимо ли е според теб това, че някои от големите ни музикални звезди, а и не само, си отидоха почти забравени и в тежко материално състояние? – Не, абсолютно! Колко струва една държава, си личи по това как се отнася с възрастните хора и с тези в беда. Нашата държава отвсякъде ни е мащеха, което е унизително, грозно и срамно. Всички възрастни хора заслужават почит за това, че са доживели едни години, дай Боже всеки да ги достигне, и заслужават почит. – Имаш ли силата да прощаваш на хората, които са те наранили? – От едно интервю на Ричард Гиър научих, че думата „прощавам“ е като мантра, като те ядоса някой. Аз го пробвах и се оказа работещо. Като те нервира някой, направо не искаш да го гледаш повече, но в един момент започваш да си повтаряш „прощавам ти, прощавам ти“ и да си припомняш прекрасните мигове, които сте имали, и гневът ти се разсейва. Така вече не изпитваш омраза. – Каква е рецептата ти да останеш приятелка с човек, с когото си имала връзка, както е при вас с Астор? – Рецептата може би е да си мъдър и да знаеш, че ако обичаш някого, няма защо да си разваляте отношенията след връзката ви. Какъв е смисълът да губиш един приятел? Може би само след огромна изпепеляваща любов не може да има приятелство, но по-добър вариант е да си над нещата, отколкото да изгубиш и едното, и другото. – А каква е тайната за дългата ви семейна идилия с Развигор и наистина ли е идилия? – Идилия е, да! (Смее се.) Знаеш ли колко е трудно да живееш с някого, за когото знаеш всичко, но да продължава да ти е интересен и да намирате все още неща, за които да си говорите. След 35 години любовта се трансформира в приятелство, разбирателство и мъдрост. На мен ми се случва и да му се ядосам, за две минути ще изригна и ще му се скарам примерно за това, че е влязъл с кални обувки, но след три минути ще го гледам с виновни очи. После си викам – Боже, какво ме накара да се ядосам на този кротък човечец?! Той знае, че това ме лекува, защото ако много задържаш в себе си, накрая се разболяваш, а на кого ще си изкараш напрежението – на най-близкия човек, разбира се. После дори не помня за какво съм се нервирала. Докато той не е такъв, не си го изкарва на мен. – За какво се скарахте последно? – Наистина не си спомням – за някакви битовизми сигурно. От време на време много ме ядосва и понякога на шега му казвам – колко ли грешна съм била, за да случа на теб! (Смее се.) Господ ни е събрал тотално различни хора, но с времето сме се научили да се разбираме. – Развигор как те нарича на галено? – Нарича ме „миличко, Мименце“… Чувствам се толкова харесвана с него. Той ми доказва любовта си, дори само с това, че ме изтърпява, докато си изкарам адреналина и емоциите – това е голяма обич. Тя ни крепи. – Вярата наистина ли ви дава сили за живот, както пеете в песента „Приятелство се подарява“? – Да, но не фанатизираната вяра. Не обичам крайни неща, като да не понасяш друговерци, например. Ако спазваш това, което вярата те учи, ще внимаваш как се отнасяш с другите хора, а няма да ги мразиш. Аз имам кратка молитвичка и се моля всеки ден, както за хората, които обичам, така и за тези, които не обичам, а и те не ме обичат, но мисля, че тази молитва ми помага. – Любима мисъл? – В кръга на шегата тя се отнася и за мен: „По-добре малко нещо, отколкото голямо нищо“. Източник: Труд

Вглеждайки се в катастрофата на сегашното здравеопазване, си спомням с носталгия времето на толкова несправедливо отричания днес социализъм. Тогава страната беше покрита с балнеосанаториуми, където хората можеха да си отпочинат и да лекуват болежките си. Нямаше място с минерална вода или с някакви други природни дадености, полезни за здравето на хората, в което да няма построена база. Васил СТЕФАНОВ Посещавал съм многократно Хисаря в профсъюзния балнеосанаториум. Картите бяха достъпни, цените - просто смешни, а срокът на лечение беше 20 дни. Вярно, деляхме стая с още двама души, но удобствата бяха съобразени с това колкото може повече хора да се възползват от възможността за лечение. При постъпването ни преглеждаше лекар, който стриктно проверяваше цялата медицинска документация. Назначаваше съответните процедури и започваше лечение. Имаше басейн с минерална вода, но престоят в него беше дозиран и контролиран от медицинско лице. Бях подлаган на физиотерапевтични процедури, свързани не само с основното бъбречно заболяване, но и с други здравословни проблеми. Задължително преминавах и през лечебна физкултура. Храната беше изключително разнообразна, единственото затруднение беше, че се готвеше абсолютно безсолно, но това беше част от лечението. Хисаря беше едно много интересно градче още тогава. Предлагаше много възможности за развлечения и хората не скучаеха. Чести гости бяха Лили Иванова и Емил Димитров, Калоянчев, Парцалев и други певци и артисти. Единственият проблем беше чакането в пощенския клон, тогава нямаше мобилни комуникации. Спомням си как съм висял с часове, за да се свържа с близките си. И сега си сещам с носталгия за хората с бърдучета в ръка, запътени към минералните чешми. В града те са на няколко места. Водата в тях е с различен състав и лекува различни заболявания. Затова и няколко пъти дневно всеки си тръгваше към своя си извор, за да пие лечебната вода./ретро