Вглеждайки се в катастрофата на сегашното здравеопазване, си спомням с носталгия времето на толкова несправедливо отричания днес социализъм. Тогава страната беше покрита с балнеосанаториуми, където хората можеха да си отпочинат и да лекуват болежките си. Нямаше място с минерална вода или с някакви други природни дадености, полезни за здравето на хората, в което да няма построена база. Васил СТЕФАНОВ Посещавал съм многократно Хисаря в профсъюзния балнеосанаториум. Картите бяха достъпни, цените - просто смешни, а срокът на лечение беше 20 дни. Вярно, деляхме стая с още двама души, но удобствата бяха съобразени с това колкото може повече хора да се възползват от възможността за лечение. При постъпването ни преглеждаше лекар, който стриктно проверяваше цялата медицинска документация. Назначаваше съответните процедури и започваше лечение. Имаше басейн с минерална вода, но престоят в него беше дозиран и контролиран от медицинско лице. Бях подлаган на физиотерапевтични процедури, свързани не само с основното бъбречно заболяване, но и с други здравословни проблеми. Задължително преминавах и през лечебна физкултура. Храната беше изключително разнообразна, единственото затруднение беше, че се готвеше абсолютно безсолно, но това беше част от лечението. Хисаря беше едно много интересно градче още тогава. Предлагаше много възможности за развлечения и хората не скучаеха. Чести гости бяха Лили Иванова и Емил Димитров, Калоянчев, Парцалев и други певци и артисти. Единственият проблем беше чакането в пощенския клон, тогава нямаше мобилни комуникации. Спомням си как съм висял с часове, за да се свържа с близките си. И сега си сещам с носталгия за хората с бърдучета в ръка, запътени към минералните чешми. В града те са на няколко места. Водата в тях е с различен състав и лекува различни заболявания. Затова и няколко пъти дневно всеки си тръгваше към своя си извор, за да пие лечебната вода./ретро