Най-младата депутатка е от БСП- Теодора Халачева, на 25 г. Петима журналисти и четирима генерали сядат на банките в парламента Законите в 44-тото народно събрание са в ръцете на 29 юристи. Икономистите в новия парламент са 55-има. Рекордно много са генералите – четирима, и журналистите – петима. Най-много юристи има в парламентарната група на БСП – 10. Сред 95-имата на ГЕРБ има 8 експерти в областта на правосъдието. Сред тях е бившият конституционен съдия Георги Марков. Двама от знаковите юристи и бивши председатели на парламента Цецка Цачева и Михаил Миков сега не са част от новия състав на НС. Цачева е аут заради преференциите, а Миков нямаше право да кандидатства за депутат от левицата заради промените в устава на партията. Депутатите с диплома за финансисти и счетоводители са 16. Инженерите и хората, които професионално са се занимавали със строителство, са 28. Най-много са в партията на Бойко Борисов (18), а втора в “класацията” е групата на “Обединените патриоти” (четирима). Всички останали групи имат по двама експерти в този сектор. Новият състав на Народното събрание включва най-много генерали от когато и да било – четирима. Модата за военните в управлението започна с издигането на Румен Радев за президент. В ГЕРБ са вицеадмирал Пламен Манушев и бившият началник на отбраната ген. Константин Попов. Друг бивш шеф на отбраната – ген. Симеон Симеонов, е в ДПС, а БСП се “отчитат” с бригадния генерал Кольо Милев. Петима журналисти влизат в ролята на законотворци. Четирима от тях са в групата на БСП и един е от ГЕРБ. Тома Томов е с няколко месеца по-възрастен от Стефан Данаилов и именно той ще открие тържественото първо заседание днес. Освен най-много журналисти в БСП имат и най-много политолози – четирима от общо седмината депутати политолози са от левицата. Сред новите депутати има и археолог – от групата на “Обединените патриоти”, както и представител с диплома по застраховане – от партия “Воля”. Източник: Труд

„Само от началото на тази година директорът на “Новини и актуални предавания” в Нова телевизия Дарина Сарелска спря няколко мои разследвания. Едно от тях стои готово вече четвърти месец. Кадрите доказват корупционна вина на кмет на столичен район. Въпреки това тя (Сарелска – б.а.) отказва да го пусне за излъчване”, заяви журналистът Васил Иванов, цитиран от "Труд" По-рано днес той съобщи, че напуска електронната медия заради “системна цензура”. По-рано Иванов обясни в профила си в социалната мрежа фейсбук, че вече е подал молбата си за напускане и публикува снимка на заявлението. В него журналистът посочва като основен виновник за ситуацията пряката си началничка Дарина Сарелска. Васил Иванов обеща, че в следващите дни ще разкаже подробности и ще даде конкретни примери за цензурата, упражнявана от мениджърката. В същото време от “Нова Броудкастинг груп” излязоха с официална позиция, в която благодариха на Иванов за работата му за електронната медия, продължила 14 години. Ръководството на Нова тв обяви, че се гордее с разследванията на своите журналисти, като сред изброените поводи за гордост бяха основно репортажи на Иванов и неговия екип от предаването “Разследване”. Веднага след стрелите между журналиста и медията колеги на Иванов изразиха и своята позиция в социалните мрежи. Миролюба Бенатова заби нож в гърба на Иванов и подкрепи Нова в своя пост. Източник: Блиц

Районната прокуратура-Пловдив внесе искане в съда спрямо Александър И., на 22 г., привлечен като обвиняем за телефонна измама, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата. До момента е установено, че на 11 април, в Хисаря, обвиняемият въвел в заблуждение 81-годишна жена. На стационарния й телефон й било съобщено, че в момента се провежда акция за задържане на телефонни измамници и за да бъдат заловени, трябва да даде наличните си пари. Пенсионерката събрала 2800 лева, които хвърлила от терасата, уточняват от прокуратурата. По делото са извършени процесуално-следствени действия, разпит на свидетели, приобщени са множество веществени доказателства. Разследването по досъдебното производство продължава. Източник: 24 часа

“Билла” и “Лидл” вземат най-много от затворените магазини “Последните години са знакови за пазара за търговия на дребно. След успешна експанзия на най-големите международни вериги у нас, както и стабилна позиция на българските играчи започнаха първите пропуквания в сектора. И фалитите не закъсняха - първо се изтегли “Пени маркет”, после фалира “Карфур”, а от март - и “Пикадили”. Едно от обясненията е, че присъствието на големите компании доведе до изключителна конкурентна битка за всеки клиент. От това, разбира се, печелят потребителите, но при недобре направени сметки и поемане на непремерени рискове за разрастване се стига до финансови проблеми. Пример за това е последната фалирала верига у нас - “Пикадили”. Тя смени доста собственици и концепции за развитие. Имаше силни периоди през тези 20 години, в които присъстваше на пазара и от местен играч във Варна се превърна в национален. Стигна до обороти от около 200-250 млн. лв. годишно. Масираното отваряне на магазини в моловете обаче явно разби модела. За да се финансира разрастването, се стигна до проблеми с плащанията към доставчици и изтеглянето на много от тях. А при оредели рафтове бягат и клиентите Спорно е доколко роля за фалита на “Пикадили” изигра и несполучилият опит за обединение с другата закъсала верига у нас - “Карфур”, която беше представена от гръцкото си поделение в България. От нея се опариха много родни производители на храни, които и досега не могат да си съберат парите. Така лошият имидж на “Карфур” покрай опита за обединение се прехвърли и към “Пикадили”. Не успя и опитът веригата да продължи да работи след влизането в несъстоятелност на “Пикадили” ЕАД чрез друго дружество - “Селект трейд”. Трудностите с намирането на оборотни средства, за да бъдат заредени по-добре магазините, доведоха до тегленето на голям заем от Инвестбанк, който обаче не се обслужва редовно. И логично дружеството беше поето от банката кредитор. А десетките служители се оказаха на улицата с неизплатени заплати, а доставчици се чудят как да си съберат вземанията. Преди 2-3 г. от българския пазар се изнесе пък “Пени маркет”, която имаше амбициите да се превърне в силен дискаунтър - тоест верига, която да продава на много ниски цени. “Пени” е част от концерна REWE, който е собственик и на “Билла”. Явно шефовете на компанията майка обаче бързо си направиха сметката, че е по-добре да се концентрират само към “Билла” в България, и се отказаха от налагането на “Пени”. Още преди това вече малцина си спомнят, че българския пазар напусна и словенската “Меркатор”, която работеше с хипермаркети под марката “Рода”. Жестоката конкуренция доведе и почти до изчезването на магазини “Европа” на Христо Ковачки. Те от над 40 се свиха до около 7 в София, Ботевград и Своге. През последните години на порции магазините се наемат предимно от литовската “Т маркет”. Всички тези трусове с фалити и закриване на магазини освобождават пазар от около половин милиард годишно. Навлизане на силни нови играчи обаче на този етап не се очаква. Силно насоченият към цената български потребител плаши мераците за големи печалби от родния ритейл пазар. Така най-вероятно освободеното място ще бъде преразпределено между лидерите в търговията на дребно у нас - “Кауфланд”, “Лидл” и “Билла”. Те всяка година бележат ръстове на оборотите, откриват и нови магазини. През миналата седмица например “Билла” откри 111-ия си магазин у нас в мол “Сердика” именно на мястото на затворения бивш “Пикадили”. Плановете на “Билла” са да отвори 10 нови обекта у нас през 2017 г. Компанията отчита над 785 млн. лв. приходи от продажби на стоки за миналата година, което е увеличение с 15,05% спрямо 2015 г. Тогава веригата отчете 575,926 млн. лв. оборот и 4,403 млн. лв. печалба. Новооткритите работни места от “Билла България” през миналата година са 375, а общият брой на служителите - 4423. “Лидл” се очертава като основен конкурент на “Билла” в евентуалното придобиване на затворените магазини на “Пикадили”. Според запознати дори в момента се водят такива преговори за покупката им поотделно или в блокова сделка. Засега най-големият играч на пазара у нас - “Кауфланд България”, не проявява интерес към освободените обекти на “Пикадили”. Те имат своя стратегия за разрастване, която следват стриктно, и тя не включва масирано навлизане с магазини в моловете Затова и хипермаркетите в мол “София” и The Mall и “Парадайз” вероятно ще бъдат разпределени между “Лидл” и “Билла”. Плановете на “Кауфланд България” са да инвестират през тази година между 20 и 25 млн. лв. в нови обекти и модернизиране на съществуващите. Вече се изграждат два нови хипермаркета на веригата във Варна, предстои и отваряне на филиал във Велико Търново. По данни на компанията приходите ѝ от продажбата на стоки през 2016 г. са за над 1,4 млрд. лв., което е ръст от 8% спрямо предходната година. За сравнение през 2015 г. продадените стоки са били за 1,3 млрд. лв., а заедно с постъпленията от наеми и услуги оборотът достига 1,487 млрд. лв. Така за миналата година веригата е надхвърлила приходи от 1,5 млрд. лв. Първият обект на “Кауфланд” в България бе открит през март 2006 г., днес хипермаркетите на дружеството са 57 в 33 града. “Кауфланд България” е в топ 10 на най-големите фирми у нас, сред най-мощните работодатели е с 6800 служители на трудов договор и още близо 10 000 на граждански. За 11 години компанията е инвестирала 1,4 млрд. лв. у нас. За миналата година платените данъци са 125 млн. лв. Все още няма публикувани официални данни за финансовите резултати през 2016 г. на втория в класацията на търговците на дребно у нас - “Лидл България”. Компанията, както и “Кауфланд”, е част от германската “Шварц груп”. През 2015 г. “Лидл България” регистрира приходи от близо 650 млн. лв. Веригата отвори първия си магазин у нас през 2010 г., а днес има 83 обекта (21 в София) в 43 града и над 2000 служители. След трите чуждестранни лидери “Фантастико” остава най-голямата верига с изцяло български собственици. Тя има 40 търговски обекта в София и в Кюстендил. Във веригата работят над 2800 служители. От една година компанията развива и онлайн продажби чрез платформата www.ebag.bg. Според официална информация през тази година още до края на април “Фантастико” ще отвори нов обект и в Елин Пелин. Веригата работи още от 1991 г. и наскоро празнува 25 години. Силно присъствие на българския пазар има и литовската “Максима груп” с магазините “Т маркет”. През миналата година оборотът им е нараснал с 22,1 процента до 88,4 млн. евро. Българското дружество дори отчита най-високия ръст в рамките на групата, която има обекти в още 4 държави от Прибалтика и Източна Европа. Увеличението на оборотите идва предимно от откриването на нови магазини. Само през миналата година веригата се сдоби с още 14. От тях 12 бяха придобити от “Пени маркет” “Максима” купи три, а останалите 9 бяха наети дългосрочно. Отделно литовците наеха и три-четири обекта от “Магазини Европа” на Христо Ковачки. Така магазините на “Т маркет” в България станаха вече 61 в 15 града. Компанията стартира на българския пазар през май 2005 г. Плановете на “Т маркет” са да реновират 7 магазина само през тази пролет. Иначе безспорен е приносът на веригите и т.нар. модерна търговия за изсветляването на пазара в България, свалянето на цените и предоставянето на голям избор на потребителите в съвременни търговски обекти. Въпреки постоянните критики, особено преди избори, че веригите водят до изчезването на малките магазинчета, това не е съвсем вярно. По данни на специализираните агенции за пазарни проучвания делът на веригите в България е едва около 40%, докато в останалите страни от Централна и Западна Европа достига между 70 и 90 на сто. Или при над 10 млрд. лв. годишен оборот с храни у нас на веригите се падат само малко над 4 млрд. лв. Като обобщение може да се каже, че на този етап процесите в ритейл търговията, дори и фалитите, изглеждат като нормален елемент от силната конкуренция. Пазарът се напасва и силните стават още по-силни. Източник: 24 часа

Турските избиратели подкрепят измененията в конституцията, които дават огромни пълномощия на президента Ердоган. При преброени 95,5% от бюлетините, с „да” са гласували 51,62%, съобщи турската телевизия НТВ. Разликата значително се стопи с напредването на броенето - първоначалните данни даваха 63% в полза на Ердоган. Съотношението между "да" и "не" е на косъм с 2-3% разлика само. Според последните данни 51,05 от избирателите в най-големия турски град Истанбул са гласували с "не" на всенародното допитване. В столицата Анкара изборът на 50,56 процента от избирателите също е "не", посочва БТА. Изборна комисия в Измир брои бюлетини. Избирателната активност в днешния референдум за въвеждане на президентска система на управление е била около 86 процента, информира телевизия Хабертюрк, цитирана от Ройтерс. Полицаи ескортират изборни служители, които носят сакове с бюлетини в Диарбекир. Ердоган гласува сутринта в Истанбул, премиерът Бинали Йьлдъръм в Измир, докато външният министър Мевлют Чавушоглу пусна гласа си в родния си град Анталия. Лидерите на основните опозиционни партии - Кемал Кълъчдароглу на Народнорепубликанската партия и Девлет Бехчели на Партията на националистическото действие, гласуваха в Анкара. Избирателните секции затвориха в 16 часа българско време в източната част на Турция и в 17 ч в западните части на югоизточната ни съседка. За сигурността на избирателните секции се грижиха около 380 хил. полицаи. Съобщава се за лавина от нарушения и инциденти при гласуването, като почти всички са в полза на гласуването с "Да". Двама души бяха застреляни край избирателна секция в Диарбекир при спор как трябва да се гласува. Ердоган организира референдума, за да замени парламентарната система в Турция с президентска. Привържениците на промяната казват, че тя ще модернизира страната, но противниците се опасяват, че ще доведе до по-голяма авторитарност, посочва Би Би Си. Около 55 милиона души имаха право на глас в 167 000 избирателни секции. Към 3 млн. бяха избирателите в чужбина. Ако резултатите се потвърдят, Ердоган може да остане на власт до 2029 г. Премиерският пост ще изчезне, президентът ще съсредоточи цялата власт в ръцете си и ще контролира тотално държавната машина. Премахването на премиерския пост, който е съществувал не само от създаването на модерна Турция през 1923 г., но и по време на Османската империя, е една от най-радикалните промени, внасяни с конституционната реформа. Министър-председателят Бинали Йълдъръм я защитаваше пламенно, макар че ще загуби поста си. Откакто стана премиер през май 2016 г., Йълдъръм показа безупречна лоялност към истинския силен човек на Турция - Ердоган. Ако реформата бъде одобрена, пълномощията на премиера ще бъдат прехвърлени върху държавния глава и един или няколко вицепрезиденти. Най-вероятно единият ще е Йълдъръм. "Хората ще знаят за кого да гласуват, от кого да очакват действия, кого да държат отговорен. Тази личност занапред е президентът", казва Ердоган. В Турция през XIV в. вече великият везир (садразам) е имал функция, отговаряща на тази на премиера, и е бил понякога дори по-могъщ от султана. Този пост се е запазил до краха на Османската империя. Когато основателят на модерна Турция Мустафа Кемал става първият ѝ президент, той прави героя от войната Исмет Иньоню свой премиер. В продължение на десетилетия този пост бе най-важният в турската политическа система. Самият Ердоган стана неоспорим лидер на Турция в качеството си на министър-председател от 2003 до 2014 г. След избирането му на президентския пост през 2014 г. Реджеп Ердоган преобърна обичаите, като не се поколеба да отстрани своя премиер Ахмет Давутоглу щом разногласията между двамата станаха твърде силни. "Референдумът е последният етап преди Турция да приеме официално една система, при която властва един човек", изтъква Марк Пиерини, гостуващ професор в европейския клон на мозъчния тръст Фондация Карнеги. "Ако бъде одобрена, новата конституция ще внесе драстични промени в управлението на страната", подчертава той. Източник: 24 часа