Турските избиратели подкрепят измененията в конституцията, които дават огромни пълномощия на президента Ердоган. При преброени 95,5% от бюлетините, с „да” са гласували 51,62%, съобщи турската телевизия НТВ. Разликата значително се стопи с напредването на броенето - първоначалните данни даваха 63% в полза на Ердоган. Съотношението между "да" и "не" е на косъм с 2-3% разлика само. Според последните данни 51,05 от избирателите в най-големия турски град Истанбул са гласували с "не" на всенародното допитване. В столицата Анкара изборът на 50,56 процента от избирателите също е "не", посочва БТА. Изборна комисия в Измир брои бюлетини. Избирателната активност в днешния референдум за въвеждане на президентска система на управление е била около 86 процента, информира телевизия Хабертюрк, цитирана от Ройтерс. Полицаи ескортират изборни служители, които носят сакове с бюлетини в Диарбекир. Ердоган гласува сутринта в Истанбул, премиерът Бинали Йьлдъръм в Измир, докато външният министър Мевлют Чавушоглу пусна гласа си в родния си град Анталия. Лидерите на основните опозиционни партии - Кемал Кълъчдароглу на Народнорепубликанската партия и Девлет Бехчели на Партията на националистическото действие, гласуваха в Анкара. Избирателните секции затвориха в 16 часа българско време в източната част на Турция и в 17 ч в западните части на югоизточната ни съседка. За сигурността на избирателните секции се грижиха около 380 хил. полицаи. Съобщава се за лавина от нарушения и инциденти при гласуването, като почти всички са в полза на гласуването с "Да". Двама души бяха застреляни край избирателна секция в Диарбекир при спор как трябва да се гласува. Ердоган организира референдума, за да замени парламентарната система в Турция с президентска. Привържениците на промяната казват, че тя ще модернизира страната, но противниците се опасяват, че ще доведе до по-голяма авторитарност, посочва Би Би Си. Около 55 милиона души имаха право на глас в 167 000 избирателни секции. Към 3 млн. бяха избирателите в чужбина. Ако резултатите се потвърдят, Ердоган може да остане на власт до 2029 г. Премиерският пост ще изчезне, президентът ще съсредоточи цялата власт в ръцете си и ще контролира тотално държавната машина. Премахването на премиерския пост, който е съществувал не само от създаването на модерна Турция през 1923 г., но и по време на Османската империя, е една от най-радикалните промени, внасяни с конституционната реформа. Министър-председателят Бинали Йълдъръм я защитаваше пламенно, макар че ще загуби поста си. Откакто стана премиер през май 2016 г., Йълдъръм показа безупречна лоялност към истинския силен човек на Турция - Ердоган. Ако реформата бъде одобрена, пълномощията на премиера ще бъдат прехвърлени върху държавния глава и един или няколко вицепрезиденти. Най-вероятно единият ще е Йълдъръм. "Хората ще знаят за кого да гласуват, от кого да очакват действия, кого да държат отговорен. Тази личност занапред е президентът", казва Ердоган. В Турция през XIV в. вече великият везир (садразам) е имал функция, отговаряща на тази на премиера, и е бил понякога дори по-могъщ от султана. Този пост се е запазил до краха на Османската империя. Когато основателят на модерна Турция Мустафа Кемал става първият ѝ президент, той прави героя от войната Исмет Иньоню свой премиер. В продължение на десетилетия този пост бе най-важният в турската политическа система. Самият Ердоган стана неоспорим лидер на Турция в качеството си на министър-председател от 2003 до 2014 г. След избирането му на президентския пост през 2014 г. Реджеп Ердоган преобърна обичаите, като не се поколеба да отстрани своя премиер Ахмет Давутоглу щом разногласията между двамата станаха твърде силни. "Референдумът е последният етап преди Турция да приеме официално една система, при която властва един човек", изтъква Марк Пиерини, гостуващ професор в европейския клон на мозъчния тръст Фондация Карнеги. "Ако бъде одобрена, новата конституция ще внесе драстични промени в управлението на страната", подчертава той. Източник: 24 часа