Гергьовден - Ден на Свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра, Ден на храбростта и Българската армия, както и празник на овчаря, отбелязваме днес.
Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г. по нов стил или 6 май 303 г. по стар стил) е един от най-тачените светци, мъченик за Христовата вяра. Той е почитан и от източните, и от западните християнски църкви, а също така и в Исляма.
По времето на император Диоклециан той е войник в Римската империя. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
В Кападокия (Мала Азия) Георги получава военната титла трибун едва на 20 години, след като се проявява като пълководец. През 303 година, по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.
Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според народните представи Свети Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица.
Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убития от него змей. Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април.
Българската православна църква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват светията на 6 май.
В България 6 май е също така официален държавен празник.
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. Той е имен ден на над 250 00 българи, носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя и други.
Отколешна е традицията на българските мюсюлмани на 6 май да празнуват Хъдърлез
Посветен е на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, чиято мисия била да помагат на хората. Белязал начало на лятото, Хъдърлез кореспондира непосредствено с идеята за възраждащата се природа. Мюсюлманите вярват, че с помощта на определени обреди човек може да достигне до ново състояние на тялото и духа. Затова по традиция ходят по ливадите и миели лицата си в росата, вярвайки в божествения произход и пречистваща сила на водата. Берат зелени клонки, с които кичат къщите и хамбарите, за да е плодовита годината. Провират се под корените на орехови дървета и люлеят децата на люлки, за да са здрави.
Такава чудодейна сила на 6 май има капещата вода на масива Дамбалъ над Момчилград. Стара традиция е в навечерието на Хъдърлез на тези свети места да отиват тежко болни от заекване, глухота, ревматизъм, безпродие, епилепсии, стресови неврози и др, за да намерят изцеление. Там болните се потопят в студената вода, направят аптез и отпиват три пъти от лековитата вода. Дрехите, с които извършват ритуала, оставят по клоните на близките дървета, за да прогонят болестите от себе си. Много често вярващите хвърлят дребни пари в лековитите води, като дар на извора
Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com честити имения ден на всички празнуващи днес
