www.zahisar.com Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс”. При правителството на Филип Димитров е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993 г.). През 1993 г. става заместник-председател на СДС, а през ноември 1995 г. е избран за кмет на София.
От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. Първото решение на това правителство е за въвеждане на валутен борд в България. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата.
Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи. Като кандидат на ССД той е избран трети път за кмет на София през 2003 г.
Женен е за Алиса Иванова и има три дъщери.
- Г-н Софиянски, защо се провали и третият проучвателен мандат на президента Плевнелиев, защо Реформаторите не успяха да предложат кабинет въпреки совалките и преговорите и с ГЕРБ, и с Патриотичния фронт?
- Не беше възможно да се очаква да седнат и да се разберат по някаква идея хора, които две години са били заедно в управлението. Какво означава тепърва да се прави програма, около която да се обединяват. Това означава, че те не са знаели какво правят тези две години. Досега върху какво са работили?
- Това означава ли, че тези две години са загубени за България?
- Ами да. Това са същите, които бяха управляващо мнозинство досега. Това са хора, които не знаят какво правят в управлението. Те не могат да се разберат.
- Името на Румен Христов беше сред номинациите за премиер. Министър във вашето правителство, нямаше ли той професионално-експертните качества за този пост?
- Чувам това, което е публично. Не съм говорил с Румен Христов скоро, но това би било една добра стъпка.
- Какво всъщност се случва в държавата, какво трябваше да разчетем зад идеята на Реформаторския блок да състави кабинет?
- Едно е сигурно – догодина ще има избори. Това мнозинство очевидно е загубило доверие. Представянето на президентските избори го доказа. Не може да управляваш, когато нямаш общественото доверие. Хубаво щеше да е, ако се мисли позитивно решаването на два-три въпроса, за да може да се удължи с това правителство животът на парламента. И тези въпроси са: изборното законодателство и както самият Бойко Борисов каза – Велико народно събрание. Т.е. хубаво би било да се приеме и проект за нова българска конституция.
- Възможен ли беше такъв консенсус, имаше ли такъв капацитет, при положение че и вие твърдите, че това 43-то Народно събрание е изчерпано по своята същност?
- Това Народно събрание можеше да приеме проект за нова конституция, дори той да не е съвършен. Всъщност проектът е само необходимо условие, за да се свика Велико народно събрание. А Великото народно събрание може да работи върху този проект и да го промени. Въпросът е по-скоро дали това загубило доверие мнозинство можеше да управлява адекватно. Защото аз зад формирането на правителство виждах по-скоро желанието на Бойко Борисов да отлага оттеглянето си от властта. Защото ако се беше сглобил кабинет с подкрепата на ГЕРБ, той очевидно щеше да бъде доминиран от Борисов. Той нямаше да позволи друг да го доминира. И как обществото щеше да посрещне това, че Бойко отново ни скача по главата, това вече е нещото, което не мога да преценя.
- Кой и от какви позиции имаше интерес да подкрепи такъв кабинет, не стигаме ли до идеята за форми на клиентелизъм?
- Ставаше дума за пазарлък и за нежелание за отстъпване от властови позиции.
- Можеше ли да бъде избегната тази политическа криза, ако Бойко Борисов беше поел отговорност за загубата на Цецка Цачева като партиен лидер, а не като премиер?
- Тук влизаме, бих казал, в една софистика. Какво значи да поеме отговорност за загубата? Очевидно е, че хората гласуват против ГЕРБ. Т.е. голяма част от хората гласуват против ГЕРБ. Не толкова, колкото против Цецка Цачева и не толкова за новоизбрания президент Румен Радев, но в обществото се е натрупало напрежение срещу ГЕРБ. Видяхме амплитудата на гласовете. На първи тур за Радев гласуваха под 1 милион, а на втория тур – над 2 милиона. Той не е спечелил симпатиите на тези хора за една седмица.
Това е реакция срещу глупавия ход на Борисов да заяви, че си подава оставката, ако Цецка Цачева загуби. Но това, както и резултатите от референдума, е ясен знак, че обществото не иска тази конфигурация. Иска радикална промяна. С всички стъпки, на които бяхме свидетели, се направи опит да се избегне тази радикална промяна и да се запази съществуващото статукво. То обаче не може да бъде опазено, защото хората са революционно настроени. Напрежението срещу Реформаторите и ГЕРБ тлее у хората. В един момент то щеше да се разпали, защото ако беше сглобен компромисен кабинет, той нямаше да свърши работа.
- Президентът Плевнелиев беше стожер за съставянето на такъв кабинет. Да съзираме ли зад това някаква негова лична сделка?
- Лична сделка не ми се вярва да е правил. Просто той е част от ГЕРБ. Той е част от този екип и от статуквото.
- Сигнал за какво е разнобоят между НФСБ и ВМРО, чуваме различни неща от Красимир Каракачанов и от Валери Симеонов?
- Не мога да коментирам неща, с които не съм запознат. Аз бях на мнение и съм го казвал публично, че ако искахме да дадем знак, че има промяна, мандатът трябваше да бъде даден на Патриотите. Какви са причините да не бъде даден на Патриотичния фронт мандатът, аз не мога да кажа, но очевидно те се коренят някъде в отношенията вътре в тази коалиция.
- Изборният кодекс, който ни предлагат Мая Манолова и Слави Трифонов, стъпвайки на демонстрираното през референдума желание на хората за мажоритарност, не ни ли залага перспективата в следващото Народно събрание да видим мафиоти и олигарси? Как да си представяме формирането на мнозинства?
- Това не е необходимо да го гадаем и анализираме. Необходимо е да прочетем българската история. Чисто мажоритарен избор в България е имало докъм 1911 г. След това започват пропорционалните системи. След това Стамболийски въвежда отново мажоритарния избор.
Мажоритарният избор по принцип навсякъде фаворизира големите партии, защото те тръгват с една по-висока основа. Големите партии имат привърженици в цялата страна. Те издигат кандидати. Ние не можем да забраним партиите, както е направил Кимон Георгиев. Тогава изборите наистина са били чисто мажоритарни. И всички големи партии ще издигат кандидати. А те поначало имат предимство пред другите кандидати, защото тръгват най-малкото с партийното си присъствие. И точно това е капанът – в доминацията на по-силните партии. Даже в най-новата история с 30-те мажоритарни района ГЕРБ ги спечели всичките. Т.е. доминиращата партия печели мажоритарните избори.
- А какво се случва с опозицията, затова ли Корнелия Нинова призовава всички, напуснали БСП, да се върнат в партията майка, или е въпрос да бъдат асимилирани АБВ, Татяна Дончева, Кадиев и дори Велизар Енчев?
- БСП също има висок старт, защото нейните избиратели също имат постоянна избирателна квота. Във всеки район има членове на социалистите. Когато излезе един мажоритарен кандидат, той тръгва от нулата. Тръгва от себе си и от семейството си. Олигарх, олигарх, ама той трябва да се пребори първо с този начален старт на другите партии. Ако Слави Трифонов и сценаристите му се явят мажоритарно, да не мислите, че ще вземат повече от два-три мандата. А какво мисли БСП – не мога да гадая.
Източник: ПИК
