Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън) в България е комплекс от празници, чествани на 6 май.
Празнува се църковният празник на свети Георги Победоносец (затова е и имен ден) и се провеждат свързани с култа към светеца фолклорни тържества и ритуали, обединявани под името Ден на овчаря. Едновременно (в различни времена и понастоящем – 2025 г.) и отчасти във връзка с другите – Деня на храбростта и празник на Българската армия – официален празник в Република България.
Ден на храбростта и Българската армия
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване като въоръжена сила на Третата българска държава.
Официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари 1880 г., е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което на празника се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
Отделно от това на тази дата (6 май) като професионален празник на военнослужещите от 1931 г. е утвърден и Празникът на Българската армия. Впоследствие двата празника се сливат в настоящия.
Чрез укази, издадени между 1946 г. и 1951 г., комунистическото управление прекъсва традицията честванията да са на този ден и това остава така до 27 януари 1993 г., когато с постановление № 15 на Министерския съвет датата на общия армейски празник е възстановена.
Междувременно на няколко пъти тя е местена, а различните му функции – разпределяни между няколко тържества през годината, като тези по повод избухването на Априлското въстание от 1876 г. Наред с Деня на храбростта и празника на Българската армия са учредявани и се празнуват и други военни празници.
Църковен празник
На този ден Българската православна църква чества паметта на свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, традиционно възприеман като светец войн и светец покровител на различни военни съсловия и помощник във войните.
Датата е определена в Новоюлианския календар с разположението си според Грегорианското летоброене около началото на 20-и век, докато в страните, в които се е запазила традицията, свързана с Юлианския календар (например Обединеното кралство), датата обикновено е 23 април – денят, на който се смята, че е бил обезглавен по заповед на древноримския император Диоклециан, но понякога, с цел несъвпадение с празненствата по Великден, бива местена. Освен това на много места има и втора дата, свързана с установяването на култа към светеца на местна почва.
Тъй като Георги Победоносец е възприеман като светец и в исляма и поради близостта или общия произход с християнските общности, денят се празнува и от мюсюлманите.
Имен ден
Гергьовден е имен ден само на хората с имената Георги и Гергана и е петият най-празнуван в България след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден, отбелязван от 235 243 души към 2017 г., според НСИ.
Народен календар
В българския народен календар Гергьовден е сред основните празници през годината и често възприеман като най-големия пролетен празник, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден – Великден, още по-хубав – Гергьовден.
Познат е и с местните названия Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан (в традиционно християнските селища), както и Хъдърлез и Адрелѐс (сред предимно мюсюлманските общности). Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.
Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, целяща осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните и обхващаща всички области от стопанския и социален живот.
Изказвани са много хипотези за произхода на празника, сред които, че е наследен от древните траки, че е старинен славянски празник, както и че произхожда от Азия и е свързан с обичаите на прабългарите.
Правени са много паралели между Гергьовден и неговите герои и символи и различни древни и по-късни вярвания и артефакти – например свети Георги е оприличаван на Тракийския Херос, а Рицарите на Кръглата маса – на него. По подобен начин празникът е изпитал различни културни влияния в хода на многовековното си съществуване.
Свети Георги традиционно е възприеман като повелител на пролетната влага и плодородието (за него се казва, че отключва изворите и влагата – свързано с мита за победата му над ламята (или над змея), както и че обхожда и наглежда полята и посевите – изобщо се предполага, че той странства посмъртно и при случай се притичва на помощ), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата им, поради което Гергьовден е определян и като Ден на пастиря.
Новинарски сайт №1 в Хисар zahisar.com честити имения ден на всички празнуващи днес
