Белодробните тромбоемболии (БТЕ) са третата по честота причина за смърт сред острите сърдечносъдови заболявания (след коронарната исхемична болест и мозъчните инсулти), казва проф. д-р Даниела Петрова, началник на Белодробно отделение към Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на УМБАЛ "Александровска".
Проучване сред приети в болнични заведения пациенти в САЩ показва, че около 30% развиват фатални тромбоемболии и загиват от усложненията, а 45% ги преживяват, но с редица последствия. В Европа заболеваемостта е от 6 до 20 на 10 000 души.
По-високите стойности са регистрирани в Швеция, Дания, Испания и страните от Източна Европа. БТЕ е водещ като причина за внезапна смърт, но често причината за леталния изход се отразява като остра сърдечна и дихателна недостатъчност и ако не е направена аутопсия, не се установява и точната диагноза, подчертава проф. Петрова. Прецизната и навременна диагностика е важна, за да се започне адекватно лечение. А при липса на точно установено тромбоемболично усложнение да не се включват веднага противосъсирващи препарати, които имат и странични ефекти.
Пациентите над 70 г. са с по-висок риск от БТЕ. Други фактори са обездвижването, тютюнопушенето, затлъстяването, ортопедични операции на коляното и тазобедрената става, коремни операции; на простатната жлеза; акушеро-гинекологичните оперативни процедури; следродилният период.
Понякога и секциото крие риск. Застрашени са и пациентите с хронична дихателна недостатъчност, при които слабото насищане на тъканите с кислород е отключващ фактор за повишена съсирваемост. Сред високорисковите пациенти са и тези със сърдечни заболявания, сред които е застойната сърдечна недостатъчност (между 45-60% от населението над 70 г.), при която е нарушена помпената функция на сърцето, настъпват хемодинамични нарушения (забавен кръвоток) и се създават условия за образуване на тромби.
Проявата на белодробни тромбоемболични усложнения преди 30-годишна възраст увеличава риска от тромбоемболични инциденти в бъдеще. Пациентки с тромбофилия или антифосфолипиден синдром, при които има повтарящи се спонтанни аборти или хора, които развиват тромбози не само на вените, но и на артериите (на ретината), също попадат в рисковата група.
Риск има при пациентите с ревматологични заболявания, които засягат системната съединителна тъкан: колагенози, лупус еритематозус, склеродермия, ревматоиден артрит. С изключително висок риск за развитие на БТЕ са пациентите с неопластични заболявания. При онкологичните заболявания се наблюдава повишена съсирваемост на кръвта. Някои проучвания сочат, че при белодробни тромбоемболии без уточнен причинител след време у 10-11% от пациентите се откриват неоплазии
Към тази група са и пациентите със злокачествени хематологични заболявания. В рисковата група са и хората със захарен диабет заради склонността към повишена съсирваемост и тези с метаболитен синдром. Възможно е проблемът да се провокира и от някои медикаменти - по-стари генерации противозачатъчни средства, предозиране на диуретици, алармира проф. Петрова.
Около 5-10% от пациентите с белодробна тромбоемболия имат генетични дефекти, при което се нарушава финия баланс между съсирване и противосъсирващи системи. Най-често се касае за дефект във фактор V на Лайден, протромбиновия ген, повишена продукция на хомоцистеин или недостатъчност на естествените протеазни фактори, които потискат кръвосъсирването. Възможен е и вторичен дефицит на тези потискащи тромбообразуването протеазни инхибитори вследствие възпаление или инфекция, хипоксия, при неопластични заболявания. Може да има дефект и в тромбоцитите, с повишена тромбоцитна агрегация и образуване на тромби, които се захващат за стените на периферните вени.
Най-често срещаната форма на БТЕ е т. нар. хронично рецидивираща микротромбоемболична форма. При нея няма директна опасност за живота, но в дългосрочен план може да доведе до инвалидизиране. Основните симптоми са остро настъпил задух, болка в гърдите, която се усилва при вдишване и издишване. Често тези оплаквания са съпроводени с рязко понижаване на кръвното налягане, понякога с колапси.
Може да има тахикардия (пулс над 100-110 в минута), прескачане на сърцето. Често се среща и форма на допълнително развитие на инфаркт на белия дроб. При нея след мястото на запушване на малък клон от белодробната артерия се оформя зона на некроза. Там се развиват характерни пневмонични промени. Чест симптом е кашлица с кървави храчки, задух.
Когато се запуши голям клон на белодробната артерия и се преустанови оросяването в над 50-60%, се развива масивен белодробен тромбоемболизъм. Той протича с шоково състояние, остра десностранна сърдечна недостатъчност, която в около 90% от случаите завършва с внезапна смърт.
Но откъде тръгват проблемите? Става дума за по-общо заболяване - венозен тромбоемболизъм. От една страна, това е болест на периферните вени - най-често на краката, която се определя като дълбока венозна тромбоза. По различни причини се нарушава подреждането на еритроцитите (червените кръвни клетки) и от тяхната мембрана се отделят фактори, които стимулират някои съсирващи механизми. От друга страна, настъпва дисфункция на тромбоцитите - съсирващите плочки, които по-лесно прилепват към съдовата стена и се образуват тромби в периферните вени. При откъсване на частичка от този тромб (емболизация) чрез венозния кръвоток през дясната половина на сърцето емболът попада в клоновете на белодробната артерия и предизвиква тромбоемболия. В около 70% от случаите източник на емболи са периферните вени на долните крайници.
Затова е важно при наличие на дълбока венозна тромбоза, неравности по вените, при опипване на тромботични формации, пациентът да се консултира със съдов хирург, съветва проф. Петрова. С ултразвуково изследване - доплер сонография на съдовете, може да се прецени има ли тромби, каква е проходимостта на венозните съдове и дали има вероятен източник на емболи.
Друг източник на емболи са богато кръвоснабдените зони около простатата, матката, вътрешни хемороиди, някои от големите вени в корема. Риск за белодробна тромбоемболия има и при наличие на тромби в дясното предсърдие, особено при пациенти с увеличени размери на сърцето, както и с ритъмни нарушения и пристъпно предсърдно мъждене.
Увреждане на стената на периферните венозни съдове, спазъм, забавяне на кръвотока и нарушения на функцията на формените елементи са основните патогенетични причини за възникване на белодробни тромбоемболични усложнения. Дългите разходки, бързото ходене по равен терен, плуването се отразяват добре на венозния кръвоток.
Не се препоръчват изометричните натоварвания като вдигане на тежести, защото могат да провокират откъсване на тромби. Добре е пациентите с дълбока венозна тромбоза да използват медицински чорапи.
Източник: 24 часа
