Остров Адата прилича на джунгла, бреговете и коритото на Марица са занемарени, подпорните стени се рушат, оградите са отмъкнати за скрап, зеят шахти, вонят сметища. Нищо от грандиозните планове бреговете на реката да се социализират, да се построят атракции, алеи, детски площадки, не е изпълнено. А 2019-а, когато ще бъдем Европейска столица на културата, вече чука на вратата. Остава да се надяваме, че в този кратък срок ще успеем да реализираме поне част от елегантните идеи. Или просто ще посрещнем туристите в пущинака.
Днес по Марица трябваше да плава корсарски кораб, а виенско колело и хотелски комплекс да се извисяват на остров Адата. По двата бряга на реката - да ни радват атракциони, въжени мостове, детски площадки, места за риболов, кафета и ресторантчета... Поне част от тези грандиозни идеи трябваше вече да са реализирани, за да могат да се доразвият до 2019 година, когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.
Плановете обаче все още си стоят на хартия. Бреговете на реката тънат в разруха. Голяма част от бетонната стена, оформяща коритото на реката от южната страна, е тръгнала да се свлича. Металните парапети отдавна са отмъкнати от любители на старо желязо и гледката напомня разрушени основи на средновековна крепост. Човешкото безхаберие си личи на всяка стъпка - оплетените в буренаци найлони, бутилки и други остатъчни продукти на цивилизацията напомнят на свърталище на клошари.
"На това му се казва социализиране на коритото, само че по балкански", коментира пред репортер на вестника баба Стояна Пенчева, излязла да поразходи внучето си покрай брега, а и да изпита възможностите си за оцеляване в сървайвърска среда. Оказва се, че тя също е запозната с плановете мястото около реката да се превърне във втори градски център. Затова допълва: "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш".
На места подложката под бетонната ограда, едва удържала водната стихия през 2005 година, е рухнала, образувайки огромни ями. Някъде бентът напълно липсва, а по-надолу може да се открие срутен в храстите. Само дупки в зида напомнят за металния парапет, поставен още по времето на социализма. И с огромни усилия човек не може да намери каквато и да е следа от общинските предприятия "Чистота" или "Градини и паркове", които поне малко да са се погрижили за бреговете. Пред разхождащите се зее огромна шахта, опасна за деца и старци, а от пущинака зад нея се носи воня от огромно сметище.
Занемарено, разрушено от времето, изоставено - прилича на мемориал на немарливостта, чиято композиция е разтеглена по поречието на реката. А като подобаващ фон зад мемориала се вижда зарязаният остров Адата, чиято джунгла скоро ще конкурира тази по Амазонка.
Случайни минувачи сочат останките на някогашното ресторантче, също правено по времето на соца, и питат с неприкрита ирония дали в него ще посрещаме гостите от цяла Европа през заветната 2019-а. А дотогава остава единствено надеждата, че поне някоя скромна идея от грандиозното планиране ще бъде осъществена.
Най-дълга на Балканите
Река Марица извира от живописните Маричини езера. Преди да напусне Рила, при село Радуил, в нея се влива река Ибър, която носи древното име на Марица - Хеброс.
Марица пресича китната Долнобанска котловина и навлиза в обширната Горнотракийска низина. Тук тя е спокойна и равнинна, достига до 300 метра ширина. В Пловдивското поле тя образува гъста речна мрежа с много притоци. Южно от Симеоновград Марица навлиза в широкия Харманлийски пролом, а при Капитан Андреево напуска България. В Одринското поле, в Турция, тя приема двата си най-големи български притока - Тунджа и Арда. Край град Енос с широка правилна делта Марица се влива в Егейско море.
Марица е най-дългата река на Балканския полуостров (524,6 км). Дължината в България е 321,6 км - на трето място, след Искър и Тунджа.
Наводнението
Последното голямо наводнение нанесе щети за хиляди левове, след като реката излезе от бреговете в западната част на Пловдив. По време на бедствието през лятото на 2005 година бяха залети дворовете и приземните етажи на двете езикови гимназии - "Пловдив" и "Иван Вазов". Поражения имаше и в сградата на Окръжна болница. Това се случи, защото нямаше здрава дига. Наложи се да спасяват града с чували пясък и камъни. Камиони стоварваха на брега сиенит, изкъртен от Марково тепе.
Плавателна? Да, ама не
Пълно фиаско претърпял опитът на градската управа да направи Марица плавателна и да пусне лодки и водни колела. С тази цел в края на 60-те и началото на 70-те години са изградили шлюзове до моста на Адата. Завирили са реката, но скоро се е оказало, че успоредно с това се повишило нивото на подпочвените води, в резултат на което са се наводнили мазетата на съседните сгради. Доскоро специалистите спореха дали реката ще може да бъде плавателна, ала се оказа, че това няма как да стане.
Източник: Марица
