Миролюба Бенатова изригна мощно в социалната мрежа "фейсбук". журналистката коментира актуалните теми от държавата в социалната мрежа: Ето какво написа телевизионната репортерка и водеща: "Народ, който се шегува с нацистки поздрави, допуска майтапи за Бухенвалд, празнува с плакати на Сталин и мъчи дядовци в ДС, покрай демокрацията, която ни отне много, не е разбрал нищо от последния век. Този народ е нашият. Това сме ние. Шегаджии и сеирджии. Винаги готови да не подадем ръка на паднала възрастна жена и да не подгоним нападателя й". Източник: Блиц

Художникът Вълчан Петров е роден през 1947 година в град Хисаря. Организирал е над 40 самостоятелни изложби у нас и по света. По повод 70-годишния юбилей на автора, Градската художествена галерия в Пловдив показва изложбата му „Душата ми в храма“. Повече за творческия си път, за уроците на годините, за философията и целите на своето изкуство разказа в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив самият Вълчан Петров: Фокус: Г-н Петров, Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде сцена на изложбата ви „Душата ми в храма“. Събитието е по повод 70-годишния ви юбилей. Нека да поканим жителите и гостите на града и същевременно да обясним какво представлява изложбата. Вълчан Петров: По повод моята 70-годишнина реших да покажа част от своето творчество за всички почитатели и приятели от Пловдив. Изложбата „Душата ми в храма“ обхваща период от около 20 години и носи леко ретроспективен характер. Всеки може да посети и да разгледа тази изложба. Това е по желание и по потребност на публиката, а не както преди, когато имаше организирани, почти насила, посещения на изложби, на театър и така нататък. Изложбата „Душата ми в храма“ ще е достъпна за ценителите и почитателите на изкуството до 31 май. Надявам се, че освен естетическа наслада и положителна енергия, изложбата ще даде възможност на посетителите да навлязат дълбоко в техния душевен храм, в тяхната душа. Фокус: Как виждате цялото си творчество през призмата на годините, на богатия ви опит и дълъг житейски път? Вълчан Петров: Винаги съм казвал, че не съм революционен, а по-скоро еволюционен художник. Работейки, бавно и постепенно откривам нови неща, усъвършенствам стари технологични умения. Работя в много жанрове с изключително много материали. Аз съм завършил „Монументални изкуства“ в Художествената академия в София. Имам реализирани мозайки, витраж, стенописи, а в свободното си време – изящна живопис. Работя с камъни, с метал, с дърво, с керамика, с маслени и акрилни бои. По-трудното ми беше да открия необходимата ми символика като български художник. Професионалният ми път започна някъде през 1961 година, когато у нас властваше чужда символика, наложена ни след 9-ти септември – твърде материална и по-малко духовна. Символите бяха съвсем други и не ми допадаха. Още в гимназията се опитах да преоткрия нашите изконни символи, тъй като българите сме наследници на хилядолетна култура. В своето творчество се опитвам да чуя шепота на времето, да пия от соковете на корените си, да превъплътя като съвременен художник съвременни изразни средства – това, което чувам, от което се вдъхновявам. Творчеството ми започна постепенно с по-елементарни образи като петел и змия. През последните 20 години вече си създадох собствена азбука. Създадох правила, по които да ползвам тази изобразителна азбука. Не ми е трудно да обличам дадена мисъл в тези пластични изразни средства. В крайна сметка, хората, които се наслаждават на творбите ми, така наречената публика, имат думата. Фокус: Заглавието на изложбата е „Душата ми в храма“? Каква е причината да изберете това заглавие? Вълчан Петров: Храмът е нещо свещено за всяка една религия и за хората. Всички ние сме носители на така наречената „душа“, която е изтъкана от много фина енергия, невидима за нас. Всеки един от нас е като Божи син, като Божа дъщеря и същевременно тялото ни е като храм, в който пребивава душата ни. Една от важните ни грижи трябва да бъде първо да почистим храма си от лоши помисли, от мръсни енергии. Всеки един от нас, доколкото му стигат силите, трябва да почисти тялото си и душата в него да се чувства уютно. Тялото е храма. От друга страна, ние като човеци сме на кръстопът между големия и малкия Космос. Зад всеки един от нас стоят безкрайни светове. Неслучайно в Античността хората са проповядвали идеята „Здрав дух в здраво тяло“, тоест една хармония между духовното и материалното. Хармония, която изгубихме през последните 30 години и то не само в България. Чрез изкуството си искам да подпомогна хората да си възвърнат тази хармония между материално и духовно. Първо произвеждам храна за собствената си душа, като настъпи моментът режа символично пъпната връв и картината вече е като духовна стока, която предлагам и споделям с други хора, чиито души имат потребност от тази духовна храна. Надявам се, че освен да доставям естетическа наслада с творчеството си, да предоставям и възможността хората да се върнат към духовното, към хармонията, която сме изгубили. В този смисъл, храмът за мен е не само материален израз за дадена църква. Храмът сме и самите ние. Затова трябва да се опитваме да го почистваме и да възстановим тази хармония между дух и материя, между душа и тяло. Фокус: В творческия си път имате много участия с изложби в различни градове на България. Гостували сте многократно и в чужбина. В кои краища на света са вашите международни участия през годините? Вълчан Петров: Възможността да участвам с творчеството си в различни прояви и конкурси в чужбина настъпи и съвпадна с промените след 1989 година, но най-вече след промяната на ръководството на Съюз на българските художници (СБХ). Преди това не ме пускаха да участвам в конкурси и да реализирам изложби в чужбина, особено в западни страни. Възможностите се ограничаваха до социалистическите страни. Шансът за мен се появи, след като настъпи промяната и бе назначено ново ръководство на СБХ. Получих информация за международен конкурс за миниатюра в Торонто, Канада. Подготвих се, участвах и ми бе присъдена Голямата награда между 22 000 миниатюри от цял свят. Имаше включително около 160 колеги от България, които също участваха. Оттам нататък ми потръгна. Имам участия в Женева, Барселона, в САЩ и в много други градове и държави извън България. Имам над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един в Пескара, Италия. Мои произведения са собственост на колекциите на Национална галерия-София, Градска галерия-София и Градска галерия-Пловдив. Шестнайсет галерии в български градове също притежават мои творби. Мои произведения са собственост на музеи и частни колекции в Мексико, Бразилия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Германия, Испания, Италия, Австрия, Швеция, Португалия, Русия, Литва, Канада, Турция, Малта, Гърция, Япония и Швейцария. Сайта zahisar.com пожелава на г-н Вълчан Петров много здраве, щастие и още много изложби за многобройните негови приятели и почитатели! Източник: Радио Фокус

БДЖ за първи път отбелязва Деня на славянската писменост с „Влакът на буквите“. 130 ученици и преподаватели, избрани със съдействието на инспекторатите по образованието, ще бъдат специалните гости в композицията. „Влакът на буквите“ ще бъде теглен от любимия на всички най-мощен парен локомотив в Европа Баба Меца. За първи път гости на най-светлия български празник на грамотността ще бъдат и ученици-бежанци, които се интегрират именно чрез редовното посещение на български училища. Сред наградените деца са и ромски ученици, които вярват в силата на образованието. В 10:20 ч. на първи коловоз на Централна гара София ще започне празник под звуците на духовия оркестър на Столична община, която дари музикалната програма на „Влакът на буквите“. В състава на влака се включва и вагонът „Трака-трак книжарница“, в която книжарници „Хеликон“ подготвят награди за всички деца, които отговорят вярно на техните викторини, както и специален набор книжки за децата-бежанци, които тепърва овладяват българското писмо. Композицията потегля в 10:45 ч. С пристигането на гарата в Банкя, децата ще бъдат посрещнати от други ученици със своя програма. По същото време към Пловдив вече ще пътува композицията „Тракийски романс“, теглен от парния локомотив 05.01 – най-бързият парен локомотив, който някога сме притежавали и който развива 120 км/ч. Наречен е още „Пловдивския влак“, защото е работел по трасето Пловдив-Бургас. Тренът потегля в 09:00 ч. от Централна гара София. В състава на влака е включен и вече традиционният музей на колела – личният вагон на Борис ІІІ от композицията „Корона експрес“. Цената за двупосочен билет е 59 лева, а за еднопосочен – 39 лв. С пристигането си в Пловдив, влакът се подготвя за отпътуване по направление Пловдив-Хисаря-Пловдив, с цена на двупосочен билет от 28 лв. Към Хисаря композицията ще тръгне в 13:00 ч. Връщането от Пловдив за София ще е в 18:00 ч. Всички деца до 7-годишна възраст пътуват безплатно, седящи в скута на родителите и срещу представяне на копие от акт за раждане. За времето на цялото пътуване, огнярят ще хвърли с лопатата в горивната камера около 10 тона въглища! Всички пътници в атракционните влакове на БДЖ получават и специални тематични подаръци. zahisar.com

Няма пречка да се увеличат на 2 г., но съветниците трябва да го гласуват, каза шефът на предприятието Не виждам пречка договорите с търговците да се сключват след търг не за една, а за две години. Така директорът на "Общински пазари" Стефан Султанов отговори на питането на съветничката от РБ Пепа Деведжиева. Тя се интересува защо конкрактите са само за 1 година. Продавачи я сигнализирали, че това затруднявало работата им. Според Деведжиева договорите за наем на общински обекти били за 3 г. Това гарантирало сигурност да търговците и ги стимулирало да инвестират. "Тази практика е била наложена много отдавна, когато не е имало толкова кандидати за маси и сергии. Отдаваме ги за 1 г., защото в правилника за ползване на общинските пазари изрично е записан този срок и ние не можем да го нарушаваме", коментира Султанов, който ръководи предприятието сравнително отскоро. Според него ако общинските съветници преценят, могат да променят това. "Тогава може договорите да се сключват за 2 г. и не виждам нищо лошо в това", каза директорът. По думите му голяма част от търговците са на годишни контракти. 30% от масите са отдадени по други параграфи - Оборотни, които са ден за ден, и месечни. Източник: 24 часа

Наричаха дългогодишния шеф на ВМА Стоян Тонев Кожения генерал заради специалността му - той е дерматолог. Приживе той често казваше, че от хилядолетия пред човека има три класически пътя за развитие - армията, църквата и образованието. Тонев съчета два от тях - на военния и на лекаря. По-голямата част от професионалния път на генерала е свързана с ВМА, която той оглавява от септември 2002 г. до ноември 2013 г. Под негово ръководство от затворено ведомствено заведение академията се превърна във водещо европейско звено, диктуващо световни стандарти. Тонев започва работа като интернист във ВМА през 1979 г. Малко хора помнят, че негово е новаторското виждане болницата да се отвори за всички пациенти, а не само за военни. За първи път лансира идеята още в далечната 1992 г., но тогавашният министър на отбраната Димитър Луджев не е узрял за подобна промяна. През 2002 г. по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски генералът оглави болницата и не забрави за идеята си - оттогава помощ получават всички - военни и цивилни. Генералът бе известен с широкото си сърце. Не отказваше помощ на никого, при това не само когато става въпрос за лечение. Не делеше хората на ВИП и простосмъртни Признавал е, че често непознати са идвали в кабинета му да искат пари назаем. "На някои помагам от сърце, а други са откровени мошеници", разкрива преди няколко години ген. Тонев в предаването "Търси се" пред бТВ. Негови познати твърдят, че щедростта на генерала стигала дотам, че клиниката поемала разходите за скъпи медицински консумативи за обикновените хора, ако те не могат да ги покрият. Обикновено от тази привилегия в повечето елитни болници се ползват само хората на властта. През декември ген. Тонев 2005 г. е обявен за "Лекар на България" за изключителен принос към здравеопазването, висок професионализъм, етика и морал. На 27 ноември 2008 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключителни заслуги за развитието на военното здравеопазване. След близо 12 години начело на ВМА, в края на 2013 г генералът се пенсионира заради навършване на възраст. Месец след това той пое здравната система на столицата и стана зам.-кмет на най-големия ни град. На 27 октомври 2014 г. полага клетва като депутат от ГЕРБ в 43-ото Народно събрание, където остава до 25 февруари 2015 г. Напуска Народното събрание заради скандал, като бе обвинен за нанесени щети за 16 млн. лева на ВМА, докато е бил начело на болницата. През 2016 г. беше привлечен като обвиняем, което според близките му се отразило много лошо на здравето му. В края на март тази година беше и първото заседание на засекретеното дело срещу ген. Тонев. След края на делото, в едно от последните си публични изказвания, генералът отказа да прогнозира изхода от процеса, но заяви, че досега в съдебната зала не е чул нищо ново и изненадващо. "Важното е съдът да прецени как стоят нещата. В психиатрията, когато попитате лекаря: "Как е болният, подобрява ли се, влошава ли се?", ви се отговаря: "Не, заболяването следва своя ход", заяви тогава Тонев пред журналистите. Генералът има над 120 публикации, от които четири монографии и два наръчника. Той не е първият военен лекар в рода си. Такъв е бил и баща му. Заради това семейството му е пътувало постоянно в страната, а той се е родил в Кърджали, въпреки че корените на рода му са от Чирпанско. Генералът има слабост към историята и традициите и затова е проследил хронологията на рода си до 1790 г. "Предците ми са били нормални хора - един от дядовците ми е бил търговец на вино. Имаме повечко офицери - 7 души. Но тогава човек или е отивал в църквата, или в армията", казва той. Въпреки че съпругата му Венета също е медик, децата му - Димитър и Венета, са икономисти. Това, от една страна, го кара да се радва, защото си спестяват много проблеми, с каквито е пълна тази професия особено у нас. От друга, го е яд, защото тази професия "не е само знание, а възпитание, чувства, светоусещане". По професия ген. Тонев е дерматолог, но извън титлите и званията за своите приятели е истински бохем с чувство за хумор, който винаги се превръща в душата на компанията. Сред приятелския му кръг са много писатели, художници, журналисти, с които той обожаваше да разговаря. "Стоян свиреше на китара. Той е много мъдър, интелигентен човек и винаги е в центъра на компанията", споделя един от най-близките му приятели още от ученическите години Иван Гранитски. Близките му знаят, че ген. Тонев има колекцията антични медицински инструменти. Докторът се слави като един от най-големите колекционери, а някой от експонатите му датират още от римската епоха. Разказвал е, че преди години крадци влезли в дома му, взели някакви дребни златни бижута на жена му, някоя друга бутилка уиски, а на лекарските инструменти, които бил наредил, осветени на един шкаф, както си трябва, и им се радвал, никой не обърнал внимание! "Коментарът на жена ми беше: "За какви глупости си даваш парите, даже крадците не искат да ги вземат!", споделя Тонев. Известен с чувството си за хумор, генералът обичаше да цитира Пастьор, който веднъж казва между колеги: "Ние, лекарите, имаме много врагове на този свят. Един от лекарите се обажда: "И на Оня свят - също!"... Погребението на генерал Стоян Тонев ще бъде в сряда, от 11 часа в църквата "Света Неделя" в столицата. "Стандарт" изказва своите съболезнования на близките му! Източник: Стандарт