Август е месецът, през който в Черно море има опасност от мъртво вълнение. Водните спасители предупреждават, че повечето от инцидентите в морето са предизвикани от непознаването на това природно явление, предава БНТ. Често мъртвото вълнение е с голяма скорост и увлича навътре в морето. То се наблюдава при по-силно вълнение, не е постоянно и може да сменя мястото си. Мъртвото вълнение не е водовъртеж и не завлича към дъното, а навътре, но е опасно, защото се забелязва трудно и е заплаха за къпещите се, казват спасителите. "Взема се такава бутилка пластмасова, слага се пясък наполовина и се хвърля навътре колкото може. Ако бутилката тръгне наляво значи го има, течението е нататък, значи не е опасно, просто за пояси е забранено. Ако тръгне навътре, това е течение", обясни спасител. Ако все пак попаднем на мъртво вълнение, е важно да запазим спокойствие. Техниката за излизане от течението е да се плува успоредно на брега, казват още спасителите. zahisar.com

Художниците Катажина и Венцислав Пирянков, които заедно със студенти от Познан изрисуваха Старо Железаре с лицата на световни знаменитости и местни жители, повеждат тази вечер шествие. То е под наслов "Селото на авангарда". Начело ще е тракторът, който стана един от символите на тазгодишното издание на фестивала на стенната живопис в Старо Железаре. Изпитаната селскостопанска машина ще се управлява от бай Иван, един от героите на художниците. В шествието ще участват студентите, които заедно с техния преподавател Венцислав Пирянков и Катажина рисуваха по дуварите. Те ще носят плакати. На тях са изписани лозунгите за признаването на селото като извор на прогресивни идеи. "Да живее световното селско изкуство - решаващ фактор за развитие на човешкото общество!" гласи водещият плакат. "Истинският авангард се ражда на село!", пише на друг. Процесията ще тръгне от единия край на селото и ще стигне до читалището по улица "Първа". Там артистите ще прочетат своя манифест и ще съберат подписи от жителите и гостите на Старо Железаре в подкрепа на своите идеи за селото. Хепънингът е заключителната част от третото издание на фестивала на стенната живопис, който Венци и Катажина Пирянкови организират в неговото родно село. Двамата живеят в Познан, Полша, откъдето е тя. Редом със световните лидери като Обама и Тръмп, Меркел и Макрон, по дуварите в селото те са изрисували героите на Старо Железаре. Тази година ликовете на баба Велика и дядо Лазар украсиха стените на собствената им къща. Бай Иван и баба Дела също гледат лицата си на оградата. На рисунката е цялата им голяма фамилия - деца и внуци, по-голямата част от които са в Италия. Фестивалът на стенната живопис "Селото на авангарда" е едно от културните събития на Пловдив 2019, когато градът на тепетата ще бъде Европейска столица на културата. Източник: Марица

ЦУМ - емблемата на изобилието по време на социализма, мястото за срещи на младите софиянци, сградата, която приюти първия "Москвич" и бе възпята от легендарната Леа Иванова, тази седмица отбеляза своя 60-ти рожден ден. Първият социалистически мол, построен по съветски образец и сочен за най-големия на Балканите, и днес е търговски център. Но за поколенията отпреди 1989 г. той означава много повече от пазаруване. Сградата е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. и е построена година по-късно в архитектурния център на София, т. нар. Ларго. СамиятНиколов има интересна и драматична съдба. Роден е във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г. го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в България и разгръща мащабна дейност - проектира окръжната сметна палата в Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция на мини „Перник". През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия - губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил увлечен от левичарските идеи и след сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът му - изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България. Изпада в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет. Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче. ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум. Сградата и до днес е величествена - търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани и първите ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. На първия етаж са детските играчки. Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма "Таралежите се раждат без бодли". На втория етаж са "дамските стоки", а на третото ниво - "мъжките". На последния етаж са се продавали китари. Появяват се рекламни брошури, наречени "Една седмица в София", в които посещението на ЦУМ е в задължителната програма. На витрината на магазина е поставена на въртяща се платформа мечтата на всеки средностатистически българин в онези години - "Москвич 403". "Той не палеше, а хората го гледаха, като че ли е международната космическа станция "Мир", разказват съвременници. После се появяват последните модели "Жигули", "Вартбург", дори "Рено Дофин", който е емблематичен автомобил за онова време. Пенсионираният акушер-гинеколог д-р Димитър Джумалиев, който е запален играч на тото, през 1958 г. познава петица и печели 40 000 лв. По онова време средната годишна заплата у нас е 8350 лв. "Това бе огромна сума. Купих си „Рено Дофин" от витрината на ЦУМ за 19 500 лв. - това бе първата частна кола в Луковит, имаше 2-3 волги на кмета и партийния секретар. С останалите пари взехме мебели и покъщнина", разказва преди време медикът. "Предстоеше ми абитуриентски бал, а живеех в малък град, където по магазините нямаше нищо. Обувките ми бяха запазени в другия край на България 6 месеца преди датата на бала, всичко друго бе готово, но нямах рокля. Мъчителните обиколки из магазините "Валентина" в големите градове бяха напразни, "Яница" - Елхово също не предлагаха нищо подходящо. Така майка ми реши да отидем в София. Пътувахме цяла нощ с влака и на сутринта тя беше там - моята рокля, в ЦУМ. Още я пазя!", разказва 41-годишната Екатерина, за която магазинът е метафора на рога на изобилието в годините преди 1989 г. Точно по този начин описва съветския мол суинг легендата Леа Иванова, която през 50-те години на ХХ век започва да работи с оркестъра на Концертна дирекция. По музика на Бенцион Елиезер тя записва парчето "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ", в което пее как с пълно портмоне ще обходи "тоя друм сред витрините на ЦУМ" и се заканва как "в тоя благодатен час нещичко ще купя аз". От втория куплет разбираме, че по това време в соцмола се е предлагало почти всичко: "От аванса ни следа, ала туй не е беда, че сега поне във къщи никой няма да се мръщи. Купих шлифер, нов балтон, шапка нова с нов фасон и червило, и чепици, и лепило, и фъстъци, нов юрган и нов тиган - всичко, всичко купих с плам! И килимче за тъщата и гърненца за децата!". Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. ЦУМ си работи като универсален магазин за конфекция, парфюмерия, козметика, електроника, а след обновяването през 2001 г., в което участва британски екип, е открит отново като търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. 3 г. по-късно сградата е купена от бизнесмена Георги Гергов за 30 милиона евро. Оттогава съдбата на ЦУМ е постоянно под въпрос. Проф. Божидар Димитров предлага сградата да приюти Националния исторически музей. Последно при правителството на ГЕРБ културният министър Вежди Рашидов преговаря с Гергов, тъй като бизнесменът бил на загуба от ЦУМ заради конкуренцията на моловете и с радост би се отървал, срещу компенсации с атрактивни за него държавни сгради. Идеята на Рашидов бе НИМ да иде в ЦУМ непосредствено до антиките на Ларгото, за да се формира там цял музеен комплекс. От двете страни на ЦУМ има раннохристиянски църкви, там са и разкопките от древна Сердика, но до споразумение не се стигна. Друга идея от края на миналата година е руснаци да купят сградата, за да направят в нея Музей на православието на Балканите. Развитие по въпроса обаче също няма. Така или иначе, 57-годишният ЦУМ остава един от културните и архитектурни символи на България. А писателят Димитър Шумналиев разказва за него така: "ЦУМ беше „терен“, нагласени и случайни срещи, музика, свалки, мраморни коридори, многоетажна галерия. Беше топъл през зимата. Зад вратите духат горещи вентилатори, влизаш като в концертна зала (...) ЦУМ беше стъргалото. Модната фиеста. Манекенките дефилираха с модели от ТПК „Елхово“, по-късно филиал на ЦНСМ (Център за нови стоки и мода). (...) ЦУМ беше нашата първа ключалка, онази малка наблюдателница, която прави света голям (...) ЦУМ видя какво ли не. Разположен в центъра на столицата, той е, така да се каже, исторически воайор. Обрати, протести, митинги, ограждения. От близо четвърт век все има какво да запечатва. Мамка му, ще остане да зяпа и след нас. Паметта му е обречена да тежи повече от нашата - понеже нашата в един момент прекъсва да си зарежда чиповете. Моловете трябва да му завиждат. Нямат неговата биография. И памет нямат. ЦУМ е нашият дневник на съзряването. На отварянето. Показваше ни повече от който и да било друг магазин. Защото ЦУМ не е магазин. Той е достоен за реликва". Източник: Десант

Пловдивски полицай е бил арестуван заедно с приятелката си снощи при акция на хисарската полиция в село Ръжево Конаре. Била е претърсена къщата на 29-годишния Димо Танев, който работи като патрул към 5-то РУ в Пловдив, съобщава "Блиц". Хисарските полицаи са намерили в дома му две "нарколаборатории", ситуирани в две стаи. Едната е била в приземния етаж и в нея се отглеждали семената на марихуаната. На втория етаж в специално пригодено помещение, опаковано цялото във фолио и оборудвано с датчици за вентилация, са открити общо 103 разстения, засадени в саксии. Те са били в различни стадии на растеж с височина от 20 до 180 см всяко от тях. Намерени са пакети с изсушена и приготвена за продажба марихуана - общо килограм и половина. Собственик на къщата е полицаят Димо Танев. zahisar.com

Доц. д-р Сотир Марчев е кардиолог, директор на Инвазивна кардиология-Плевен, специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, а което е почетен член. Пред БГНЕС д-р Марчев дава ценни съвети на сърдечноболните какво трябва да правят през лятото, за да не изпаднат в критично състояние. Това лято сме свидетели на резки температурни разлики и мнозина сърдечно болни се питат как се отразява това на състоянието им, което те често определят като дискомфорт и отпадналост. Известно е, че топлината разширява кръвоносните съдове и артериалното налягане спада. Затова на голяма част от пациентите ни кръвното им е по-ниско. Но има и други, при които то се покачва. Не съществува начин човек да предскаже за себе си в коя категория ще попадне. Затова кръвното налягане трябва да се мери и ако то е спаднало устойчиво, визитата или информирането на лекаря не бива да се отлага. Предполагам, че колегата в тази ситуация ще намали диуретика на своя пациент, т.е. лекарството, което служи за отделяне на течностите от организма. Но, ако човек е от групата на тези, които покачват стойностите на кръвното, то тогава за никакво намаляване на лекарствата не може да става дума. През отпуската попадаме в най-различни ситуации, сега е времето на т.нар. горещници, и какви мерки трябва да вземем, за да предпазим сърцето си, когато сме на море, на планина или просто пътуваме, за да избегнем неприятните изненади? Всички пътуваме - и болни, и здрави, неизбежно е, за да стигнем до мястото , което сме си избрали за почивка. Чест въпрос сред моите пациенти е, например: Докторе, предстои ми да пътувам до Анталия, там е доста горещо - какво ще ми препоръчаш? Или: Докторе, предстои ми почивка на фиордите, а там е твърде студено, какво може да ми се случи и какво да направя, за да избегна проблемите със здравето? В такива случаи им отговарям на базата на личния ми опит от последните десетилетия. Работя предимно в България и забелязвам нещо много интересно: един българин, сърдечно болен, с объркано кръвно като замине извън страната проблемите му със здравето изчезват. Може да ви се струва странно, нелогично, неестествено, но до този извод води личната ми статистика и разговорите със стотици мои пациенти. Проблемите им започват като се върнат в България. Нормално е да попитате - защо се случва това? Най-вероятното обяснение е, че, напускайки страната, човек се дистанцира от дразнителите - било то бит, семейство, работна среда, конюнктурата... И обратно - завръщайки се, той отново попада в средата, която го изнервя, създава му напрежение и тревоги, което автоматично влошава и състоянието му. А, иначе, най-общо съветите са известни: тръгвайки на път всеки от нас трябва да забрави дразнителите, да се настрои позитивно, да си вземе лекарствата, които обичайно приема, за да е спокоен. Добре е да носим със себе си и рецептата с лекарствата, написана на латиница, за да можем да реагираме и да си купим хапчетата, от които имаме нужда, ако привършат. Друг чест въпрос, който ми задават пациентите, е как е по-добре да пътуват - с автобус, с лек автомобил или със самолет, за да се чувстват по-добре. Отговорът е: със самолет. Защото това пътуване трае кратко и на един сърдечно болен няма какво кой знае да му се случи. Докато пътуването с автобус е продължително и крие повече рискове от обездвижване. Ще го кажа простичко - сърцето бута кръвта към тялото, а кръвта обратно към сърцето я задвижват мускулите и ако те не се движат процесът се затруднява. Питат ме също желаещите да станат планинари до каква височина е безопасно да стигат при туристическите си походи. Смятам, че до към 2000 метра надморска височина парциалното налягане на кислорода е достатъчно и сърдечно болните ги пускаме смело. Но от 2500 метра нагоре, например, платото над Банско е горе-долу толкова, парциалното налягане на кислорода е ниско и не препоръчваме експерименти с това кой колко може да издържи. От моята практика знам, че, когато налягането на хипертониците се смъкне надолу, намаляват и инфарктите, инсултите и всякакви други усложнения на високото кръвно. Затова кардиолозите през лятото имаме по-малко работа. В нашата болница в Плевен, където съм директор на Инвазивната кардиология, не е точно така, защото останалите болници затварят и поемаме все по-голям и по-голям район от хора. И въпреки, че е лято, на мен ми е твърде тежко по тази причина. Може и на шега да го приемете, но при нас е валиден принципът, че колкото повече работиш, толкова повече работа ти остава. Но за сърдечно болните, а те в България са много, лятото е най-добрият за здравето им сезон и единственото, което мога да им пожелая е да пътуват, да разнообразяват дните си и да се радват на живота. Което съвсем не означава, че не трябва да се пазят от слънчеви и топлинни удари, но съветите за това са популярни – шапка на главата и много течности. zahisar.com