Огромна трагедия се е разиграла на брега на морето в Созопол, научи БЛИЦ от разследващи. Група от момчета от Хисаря са били на почивка. 20-годишният Иво Кайряков е бил с приятелите си на скали, откъдето са скачали. Първи от 30-метра височина е скочил Иво и морето го е погълнало. Негов приятел, също от Хисаря, се е хвърлил да го спасява, но за жалост не го е намерил. Тялото на Иво е било търсено два дни от водолази. Вчера е било извадено. Трагедията е огромна, защото момчето е единствено дете в семейството. Ирония на съдбата е, че бащата е спасител на един от хисарските плажове. Момчето, което се е хвърлило да спасява Иво, е с вътрешни наранявания и счупени ребра, няма опасност за живота му. То също е на 20 години. Настанено е в бургаска болница, откъдето ще бъде изписано другата седмица. Екипът на zahisar.com поднася съболезнования на семейството и близките на загиналото момче Иво Кайряков. Източник: Блиц

В следобедните часове над планините и в североизточните райони ще се развива купеста облачност, но превалявания са малко вероятни. Максимални температури - между 34 и 39 градуса, в София - около 34 градуса. Над планините ще е предимно слънчево. Ще духа слаб, по високите части до умерен север-североизточен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 27 градуса, на 2000 метра - около 19 градуса. Над Черноморието ще е предимно слънчево. Максимални температури на въздуха 29-31 градуса. Температурата на морската вода е 26-28 градуса. Вълнението на морето ще е около 2 бала. zahisar.com

78 народни избраници нямат и по един на свое име Зам.-шефовете на БСП са сътрудници на лявата група 409 души имат пропуск за парламента като нещатни сътрудници, става ясно от публичния регистър в сайта на 44-ото народно събрание. Това е почти два пъти повече от народните представители, които са 240. 318 от тях са лични съветници на депутати. Още 31 души имат пропуски за НС като сътрудници на петте парламентарни групи, а 60 са записаните на “сметката” на различните парламентарни комисии. Всички те се водят нещатни сътрудници, което означава, че не получават заплата от НС за работата си като такива. Основната им привилегия са пропускът за двете парламентарни сгради и ежедневният достъп до народните избраници. 78 депутати пък изобщо нямат дори и един сътрудник. Повечето от тях са от ГЕРБ - Антон Тодоров, Галя Захариева, Мария Илиева, Анна Александрова, Адриан Райков, Борис Кърчев, Венка Стоянова и др. И в другите групи има депутати без сътрудници като Боряна Георгиева и Албена Найденова от “Воля”, Борис Борисов и Александър Сабанов от ОП, Ахмед Ахмедов и Ерол Мехмед от ДПС, червената Валентина Найденова и др. Сред нещатните сътрудници на депутатите има доста познати имена. Бившият правосъден министър в кабинета “Сакскобургготски” Антон Станков сега е съветник на Емил Димитров-Ревизоро от ОП. АНТОН СТАНКОВ Братът на известния пиар и режисьор Нидал Алгафари - Мажд, който е преводач, съветва по въпросите на външната политика Полина Христова от “Воля”. МАЖД АЛГАФАРИ Енергийният експерт Стефан Гамизов се води в регистрите като сътрудник на Валери Симеонов Вицепремиерът бе за кратко депутат, преди да влезе в изпълнителната власт. В сайта не е отбелязано след излизането му от НС да са отнети пропуските на съветниците му. СТЕФАН ГАМИЗОВ Младен Мондешки, брат на старозагорския адвокат Момчил Мондешки, нашумял покрай аферата “Яневагейт”, е съветник на Джейхан Ибрямов от ДПС. Кметът на Кърджали и зам.-шеф на ДПС Хасан Азис има пропуск за НС на името на Адлен Шевкет. Зам.-кметът на Варна Коста Базитов пък се води съветник на Таня Петрова от ГЕРБ. БОЯН БОТЙОВ Боян Ботйов, председател на фондация “Христо Ботйов” и родственик на българския поет и революционер, е вписан като сътрудник по исторически въпроси на Юлиан Ангелов от ОП. По правни въпроси пък той се допитва до общинския съветник от ВМРО Карлос Контрера. Бившият шеф на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно почивно дело” към МО и спътник в живота на соцдепутатката Весела Лечева - Сотир Ушев, има пропуск на името на колегата ѝ в НС Явор Божанков. Ромският лидер и ексдепутат Тома Томов, чиято партия бе извадена от лявата коалиция за последния вот, се води съветник по законодателството на лидера на комунистическата партия Александър Паунов. Съветник на бившия вътрешен министър в кабинета “Орешарски” Цветлин Йовчев - Мирослав Попов, сега ще напътства червения депутат Васил Антонов. Друг експерт по сигурността от кабинета “Орешарски” - бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, е съветник на Волен Сидеров. Лидерът на “Атака” ще получава юридически съвети пък от известния адвокат и професор по административно право Иван Тодоров. Синът на бившето комунистическо величие Мако Даков - Альоша, който е общински съветник, помага на Георги Михайлов от БСП по законодателни въпроси. Бившият зам.-министър на екологията в служебния кабинет “Близнашки” Владимир Дончев е сътрудник на Георги Колев от ОП. А ексшефът на КФН Апостол Апостолов - на Димитър Георгиев от БСП. Спортният журналист Крум Савов съветва Иван Ченчев от БСП. А кметът на столичния район “Красно село” Пламен Църноречки - Милена Дамянова от ГЕРБ. Много бивши депутати продължават да влизат в парламента, но вече с друго амплоа - като съветници. Така са Семир Абу Мелих, Стефан Дедев и Вяра Церовска от ГЕРБ, Митхат Метин и Айхан Етем от ДПС, червените Милко Багдасаров, Ангел Найденов, Георги Юруков, Емилия Масларова, Пламен Славов, Петър Димитров, Румен Овчаров, Емил Райнов, Петър Мутафчиев и др. Лидерът на лявото крило в БСП и опозиционер на соцлидерката Корнелия Нинова - Янаки Стоилов, пък сега е неин съветник по юридически въпроси. Двама бивши царисти пак влизат в НС. Рупен Крикорян съветва Васил Антонов от БСП, а Алеко Кюркчиев - Нина Миткова от “Воля”. Камен Костадинов, който напусна този парламент заради несъгласие с използването на преференции от неговия бивш колега Ангел Исаев, сега се води съветник на лидера Мустафа Карадайъ. Той отстъпи място в НС на Дурхан Мустафа, който обаче не стана депутат и сега е съветник на Карадайъ. В парламента като сътрудник вече влиза и червеният Кирил Добрев Той се отказа от депутатското място, след като бе избран за зам.-шеф на партията, тъй като Нинова много държи на разделението на постовете. Сега Добрев се води сътрудник на червената парламентарна група. По същата линия в НС влизат и другите двама зам.-шефове на соцпартията - бившият служебен вицепремиер Деница Златева и кметът на Гоце Делчев Владимир Москов. Както и членът на ИБ на БСП Бриго Аспарухов. По линия на ПГ на ДПС пропуски имат пък бившите депутати Юнал Лютфи и Янко Янков. Те се водят съветници съответно по външна политика и национална сигурност - ресорите, които имат и в ръководството на партията, където Янков е и зам.-председател. В списъците на комисиите също има интересни имена. Служебният спортен министър Даниела Дашева, ММА боецът и депутат от групата на Николай Бареков ББЦ в миналия мандат - Борислав Иглев, журналистът и кандидат за шеф на БНТ Сашо Йовков и експрезидентът на федерацията по волейбол Валентин Заяков са съветници към комисията по младежта и спорта, начело на която е Славчо Атанасов от ОП. И родата пак ги съветва И в този парламент продължава традицията със съветници роднини. За пореден мандат депутатът от “Атака” проф. Станислав Станилов е издал пропуск на сина си Станил. Той ще го съветва по темите за образованието. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ Съпругата на лидера на “Атака” Волен Сидеров и бивша депутатка Деница Гаджева пък има пропуск на името на зам.-шефа на партията Десислав Чуколов. Сътрудник в парламента е и кметът на Симитли Апостол Апостолов. Той съветва сина си Стефан Апостолов от ГЕРБ по младежките политики. СТЕФАН АПОСТОЛОВ Дъщерята на червения Красимир Премянов - Андреана, пък е съветник по право и данъчна политика на икономическата комисия. Младата дама е завършила международно право в Москва и е била съветник в комисията и в предишния мандат на НС. Източник: 24 часа

Петима летовници се удавиха по Южното Черноморие само за два дни - на 8 и 9 август. Загиналите са българи, но все още няма информация къде точно са се случили инцидентите. Единият от удавените е мъж на 39 г. от Бургас, който е намерил смъртта си в Созопол. По непотвърдени данни той е влязъл късно вечерта на 8-ми с джет в морето. Сред загиналите е и възрастен мъж, също открит край Созопол. Причина за бума на нещастните инцденти е мъртво вълнение, което от няколко дни е завладяло морето, казват спасители и предупреждават туристите стриктно да спазват флаговата сигнализация. zahisar.com

Ръст на депозити, такси и продажба на залози носят приходи 660 млн. лв. са спечелили 27-те банки, работещи в България, за първите 6 месеца на тази година, съобщи миналата седмица централната банка. Това означава, че банковата система отчита печалба от 110 млн. на месец, или по 3 млн. средно на ден. Разбира се, делът на всеки трезор в общата печалба е различен. Основните доходоносни източници обаче са почти идентични. За първото полугодие на тази година обявената печалба е със 113 млн. лв. по-малко от миналата година. Причините са две. Извънредният доход през 2016 г. от картовата организация Visa, който бе 186 млн. лв., и свиването на нетния лихвен доход заради ниските лихви по кредити. За 2017 г. очакванията на финансови експерти са за 1 млрд. лв. печалба, а за догодина тя може да достигне и до 1,1 млрд. лв. До момента, най-високата официално обявена печалба бе регистрирана в последната година преди финансовата криза- 2008 г., когато банковата система отчете 1,39 млрд.лв. От какво традиционно печелят банките? 1. От ръст на депозитите. Това означава непрекъснат нов финансов ресурс за трезорите. Последните данни на централната банка, които отчитат юни, показват, че спестяванията на неправителствения сектор са 45,7 млрд. лв. в края на май 2017 г. Те са се увеличили с 5,7% за година При фирмените депозити нарастването е още по-бързо - с почти 10% на годишна база до 19,4 млрд. лв. Едновременно с това увеличение лихвите по депозитите продължават да падат. Средният лихвен процент вече е 0,27% при 0,77% за миналата година. Това се отразява на банковата печалба - финансовият ресурс расте, а лихвеният процент, т.е. цената, която банките плащат на хората и фирмите за него, пада Нещо повече - в момента лихвите са на най-ниските нива от години насам. 2. От “ножицата” между лихвите по кредити и тези по депозити. Такава разлика винаги има и тя е един от основните приходоизточници. Например, в момента една от най-ниските лихви е по ипотечните заеми- малко под 4%, а при потребителските заеми- около 9%. Това означава, че разликата между цената на депозита и цената на кредита за всеки 1000 лева финансов ресурс е от 3,97% до над 7%, в зависимост от вида на заема и на депозита. Около 30% от този марж е доход, ако допуснем, че останалите 70% са разходи по обслужването и покриването на рискове. Тази година обаче лихвеният марж продължава да изтънява и да свива спечеленото Това влияние е по-силно при трезори, които, за да привличат клиенти, вдигат максимално лихвите по депозити и свалят максимално възможно тези по кредити. 3. От такси и комисионни. За всяка услуга всяка банка събира такса или/и комисионна. Това личи и по отчета на трезорите. От април до юни събраното от този приходоизточник е 256,6 млн. лв., а за предишното тримесечие- 231,6 млн. лв. На годишна база събраното също е малко повече: за полугодието общият доход от такси и комисиони е 488 млн. лв.,или с 9,3% повече в сравнение с отчетеното през юни 2016 г. Чистият доход по това перо - т.е. приходи минус разходи, е достигнал 310 млн. лв. за първите четири месеца на годината, което е 6,5% ръст спрямо същия период на 2016 г. 4. От продажба на залози. “Чистенето” на лоши кредити много често е свързано с продажба на залозите по тях. При отпускането на ипотеки например банките оценяват заложения имот на около 75- 80% от реалната му пазарна цена. При продажбата му обаче, те естествено се стремят към 100% от нея. Част от разликата отива за покриване на разходите по преобразуването на просрочените заеми. Останалото е доход за съответната банка. 5. От собствени активи. Активите на банковата система продължават да се увеличават, като в края на юни те са достигнали до 93 млрд. лв. Доходността от тях е различна в зависимост от вида им. 6. От намаляване на разходите за обезценки по лоши заеми. Те се свиват драстично в сравнение с миналата година по това време - с цели 27,6%. От началото на тази година обемът им е 236 млн. лв. срещу 326 млн. лв. за първото полугодие на 2016 г. 7. От свиване на общия размер на необслужваните заеми, което свива и разходите по тях, както и тези за хеджиране на рискове, които носят те. Към края на юни необслужваните заеми са за 9,46 млрд. лв. Обемът им намалява с почти половин милиард лева спрямо предходното тримесечие, когато бяха 9,966 млрд. лв. 8. От финансови активи и пасиви за търгуване. За последния период това перо е най-ниско от години насам- само 46,74 млн. лв. спрямо 131,4 млн. лв. преди година. Става дума за финансови инструменти, като държавни ценни книжа и корпоративни облигации, които банките купуват с цел продажба в бъдещ период. 9. От свиване на административни и други разходи. Средно над 1,25 млрд.лв. за банковата система гълта това перо. Забавянето на темповете в намаляването им идва от тенденцията към дигитализация на трезорите, която поне на първия етап изисква значителен финансов ресурс. Десет трезора - с услуги без такси от догодина От 1 януари догодина поне 10 банки ще предлагат определени услуги, без да събират такси за тях. Това е записано в нов Закон за платежните услуги, който е разработен от финансовото министерство и БНБ. Според проекта безплатно може да бъде откриването и закриването на сметки в банка, внасянето и тегленето на пари на гише или пък с ПОС устройство, както и плащания с карти, вкл. и през интернет. Таксите за останалите услуги могат и да намалеят, тъй като се предвижда централната банка да оповестява на сайта си тарифите на всички банки, за да могат техните клиенти да си избират тази с най-добри цени. Операторите на платежни системи, каквито са банките и финансовите институции, нямат право да отказват откриване на сметки в държави от ЕС, предвижда още проектът. Ще им бъде забранено да изискват чувствителна лична информация и ще съхраняват персонализираните данни така, че да не допуснат злоупотреби с тях. При съмнения за нерегламентиран достъп до сметка те имат право да я блокират веднага и да уведомят собственика. За всеки инцидент, особено ако заплашва сигурността на цялата система, ще се докладва веднага в БНБ. Всички собственици на сметки ще бъдат уведомявани за мерките, които се предприемат за ограничаване на инцидента и на нерегламентиран достъп до финансите им. Информацията за всички движения по всички сметки ще се пази минимум 5 години, пише още в проекта. При платежни спорове, ако наредителят твърди, че той не е искал превод, операторът е този, който трябва да докаже обратното. Ако не успее, възстановява веднага стойността на превода. При загубен или откраднат документ като дебитна карта например обаче банката ще бъде задължена да покрива загуби само до 100 лв. Непотърсен превод да се връща до наредителя не по-късно от 7 дни, предлагат още вносителите. Не повече от 35 работни дни пък се отпускат за отговори по жалби при спорове между клиенти и финансови институции. За по-висока сигурност при плащанията от разстояние операторите задължително ще установяват идентичността на платеца с променливи елементи, които свързват операцията с конкретна сума и получател. В проекта е предложено това да става с нещо, което само ползвателят знае, притежава, или с негова характерна особеност, например цвят на очите. Така ще се ограничат вредите от проникване до сметката при плащания през интернет, мотивират се вносителите. Източник: 24 часа