August11

Автомагистралите са сигурни и безопасни пътища в България

Автор : iva_petrova

Автомагистралите са най-сигурното и безопасно място за движение с превозно средство у нас – там са станали най-малко катастрофи с най-малко жертви през 2022 г., показват обобщени данни на НСИ. Извън градовете най-смъртоносни са първокласните пътища. Там живота си са загубили 115 души. Над 80 души за загинали на второкласните и още толкова на третокласните. Два пъти по-малко са жертвите по общинските пътища, които също у нас са с дължина колкото и републиканските пътища – около 20 хиляди километра, показват данните. Ако се направи разбивка на денонощието по часове, ще се види, че най-голям брой тежки произшествия са станали непосредствено след края на работното време – между 16 и 18 часа. Петък е денят, в който се регистрирани най-много тежки катастрофи, а най-сигурният ден да се возиш в автомобил е сряда. През годината най-безопасно се е пътувало през март, а най-много са тежките катастрофи точно в момента – в разгара на лятото. От общия брой на тежките катастрофи най-много са тези, при които са се сблъскали два автомобила. Една трета от катастрофите са такива и най-много хора са загинали именно тогава – 207 души. Следват произшествията, при които е блъснат пешеходец – те са малко над 20%, а жертвите в следствие на тези удари са 89. Ако се проследят протоколите на КАТ, които описват първопричината на катастрофите, ще се види, че най-често това е несъобразената скорост – над 14% от всички произшествия. Веднага след това с 13% дял са случаите, в които е отнето предимство на пешеходец. Това са всъщност и най-смъртоносните катастрофи, тъй като при тях беззащитният пешеходец бива блъснат от тежкото превозно средство. В градовете традиционно най-големите, остават местата с най-голяма концентрация на катастрофи. На първите две места са София и Пловдив. Именно столицата е дала и най-много жертви – 42. Второто място по брой загинали обаче изненадващо си делят Бургас далеч по-малката Враца. Там са загинали по 13 души. Най-малко тежки ПТП-та – 30 на брой, са станали в Ямбол, а единствения български град, в който няма загинал на пътя през миналата година, е Кюстендил Още новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com

August11

Болните от Ковид в Европа се увеличават

Автор : iva_petrova

Болните от КОВИД-19 в Европа се увеличават в летния период, съобщи АФП. Засега нивата на заболеваемост са умерени, пише БТА. Покачване на епидемиологичните нива има и в САЩ, Великобритания, Индия, Япония. От началото на май Световната здравна организация (СЗО) вече не разглежда епидемията от КОВИД-19 като извънредна ситуация, но вирусът продължава да се разпространява във всички държави, продължава да се убива и да се променя, подчерта в сряда директорът на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус по време на пресконференция. Вариантът EG.5, наречен Ерис от някои учени, е най-следеният, защото може да предизвика покачване на заболеваемостта. Летните събирания и спадът на имунитета също могат да бъдадт фактор, казват някои експерти. Този подвариант на Омикрон изглежда по-лесно преносим от другите, които циркулират в момента, заради новите генетични мутации и може би е способен да избягва имунната защита. Подвариантът е идентифициран в Индия, както и в други азиатски страни, в Северна Америка, в Европа. Засега според СЗО няма налични доказателства, че EG.5 представлява допълнителен риск за общественото здраве в сравнение с другите подварианти на Омикрон, циркулиращи в момента. Съществува обаче рискът от разпространение на един по-опасен вариант, който са повиши рязко заболеваемостта и смъртността, каза директорът на СЗО Още новини четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com

August10

Бивш ректор за корупцията и културата

Автор : iva_petrova

Парите за култура драстично намаляват. Това каза за "Фокус" бившият ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев. "От 2009 г., от когато аз помня, че споря с различни колеги, приятели, хора от политиката за това какви трябва да бъдат парите за култура, за изкуство, всички са категорични, че 1% от брутния продукт, това е задължително, и по-нататък ще видим. Даже преди 2 години, когато помагахме на редовното правителство, което Кирил Петков оглавяваше, той беше в панела, той ръководеше панела за култура, и той самият каза, ама, разбира се, най-малкото, което ще направим, 1% за култура. Минават година и половина и той казва “не, не, не може сега, 0,4% е нормално, пък ще видим по-нататък", каза проф. Халачев. Според него трябва още тази година процентът за култура за следващата да се увеличи, защото сега ще се прави "Бюджет 2024 г.". "Той да бъде 0,8%, с идеята 2025 г. да бъде 1%, поне, казвам, и то като отстъпвам от разни идеи. Но не можем да говорим непрекъснато - ние ще даваме пари, ама вие правете хубаво изкуство, пък след това ще видим. То си е пазарен принцип, като на Женския пазар - има сергия, изкарайте си продуктите, ще ги видим, които са хубави ще ги купим, които не са.... Извинявайте, обществото не дава пари за лош продукт. То звучи, между другото, много красиво - ние защитаваме обществото. И като защитаваме по този начин, защитаваме в кавички обществото ще имаме такива случаи като убийци, насилници и т.н., защото културата ще изчезне като цяло от живота на обществото", допълни той. Разпределянето на парите в културата е един постоянен проблем, който не може да се реши от години, категоричен е проф. Любомир Халачев. "Трябва да има одобрена стратегия за култура, един период от 20 години, какво ще развиваме, как ще го подпомагаме, къде ще го подпомагаме 100%, къде 50%, къде ще се намесват спонсорите, къде ще се намесват европейски пари, има и много такива. Тоест, ние трябва да разработим начина по който ще финансираме нашата култура. Не е толкова сложно, къде по-сложни министерства и къде по-сложни дейности обществени има от работата с културата. Имаме театри, имаме кино, имаме литература, имаме музеи, културно наследство, имаме археология, не са толкова много тези дейности, които обхваща района на Министерство на културата. Дайте пари, повече пари, разбира се, и естествено, трябва да се разговаря с всички хора, които участват в този процес как да стане така, че постепенно навсякъде, да не направим така, че на едно место да напоим добре, а другите да пресъхнат и след това да се чудим как да ги възстановяваме. Навсякъде трябва да има, трябва да даваме и за училищата, които обучават деца, имаме такива училища по култура и т.н. Тоест, всичко това трябва да се предвиди, не е толкова сложно", допълни той. Министърът на културата трябва да поеме инициативата, но действително с желание да я направи, заяви бившият ректор на НАТФИЗ. "Преди няколко години имахме един министър, който казваше “Правим стратегия", покани ни и аз тогава даже се зарадвах, викам ето, и аз съм в тази група, ще работим. Събрахме се 121 човека, и естествено, тя се провали. Как могат 120 души да правят едновременно стратегия. И отговорът беше, като попитах, защо сме толкова много, “ами да няма някой обиден". Ама така не се прави. Министърът на културата трябва да поеме ангажимент и да каже, аз за 6 месеца ще направя такава стратегия, защото областите в които трябва да се дава са ясни. Дайте да извадим приоритетите, ако трябва дори, казвам го, разбира се, за да предизвикам спор, намалете парите за кино, пък ние ще си спорим защо сте ги намалили. Да видим обаче къде ги давате? Защо давате толкова, а не толкова за театъра, защо давате за разкопките. Покрай тези всички спорове, преди две години си спомням, че парите за археологическото лято ги бяха отпуснали през септември, нали разбирате, че това е нонсенс". Неграмотността е такъв бич, че когато ме запитат, не знам, не бих могъл да отговоря, дали неграмотността или корупцията са по-страшното зло за една държава, каза проф. Халачев. "Неграмотните хора не могат да направят добра и богата държава. Между другото, в общества, в които има много неграмотни хора, лесно вирее корупцията. А корупцията е като ток 220 волта, той така удря обществото, че то се парализира, не може да се движи и не може да работи. Така че неграмотните хора раждат корупция или подкрепят корупцията, без да се борят с нея, неграмотните хора не могат да съставят истинско гражданско общество, за което ние говорим. Гражданското общество обаче, не са неправителствените организации, които се водят гражданско общество само, защото не работят на щат в държавни институции. Не, гражданското общество е цялото общество, представено в различните райони, възрасти, професии и т.н. Тоест, масовото използване на гражданите, за да коригират дейността на политиците е нещо, което се възпитава още от първи клас. Не може в единадесети клас да ти кажат, абе ти трябва да участваш в обществото. От първи клас, от първи клас се говори против насилието, от първи клас се говори какво е кражба и какво е корупция, от първи клас се говори кое не трябва да се прави, от първи клас се говори, че човек трябва, за да има общество, в което да се живее добре, всеки трябва да участва в неговата организация. Не всеки ще стане министър, но всеки има право, особено в нашата страна демократична, да заяви своите желания и да каже кое е хубаво и кое не е хубаво", заключи той Още новини и информация по темата четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com

August7

Хисаря без вода за 2 дни

Автор : iva_petrova

Във връзка с необходимостта от извършване на авариен ремонт на СК на водоем У=6000м3, Ви уведомяваме, че водоподаването ще бъде преустановено от 08:00 ч. на 08.08.2023 г. до 17:00 ч. на 09.08.2023 г. в гр. Хисаря и вода няма да има в следните части на града, а именно: кв. „Момина Баня”, кв. „Веригово”, нов комплекс над ул. „Васил Левски”, х-л „Хисар”, Военен Санаториум, х-л „Аугуста”, х-л „Сана Спа”, Санаториум на МВР, х-л СБ РНК ЕАД, ул.”Раковски” и ул. „Легия” Още новини за Хисар и региона четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com Само в zahisar.com ще прочетете всичко за Хисар на 1 място

August5

Коментар на Кеворк Кеворкян

Автор : iva_petrova

Народа го има – все още. Може да състрадава – все още. Може и да се гневи за нещо смислено – все още. Но отдавна е загубил инстинкта си за самосъхранение. И позволява да го използват скотски – по всеки повод. Така и състраданието, и гневът му скоро окончателно ще станат фалшиви – полезни за Политическата Секта и унизителни за самия него. Ако влезем в „по-висок детайл“, както се изразява езикотрошачът Кирчо, животинското изстъпление в Стара Загора изглежда още по-стряскащо, стига да се замислим за онова, което го е породило – както и за онова, което ще последва. Много по-вероятно е обаче скоро всичко да бъде забравено – главно заради досадните опявания на медиите. И това зверство да бъде изпратено там, където му е мястото - в каталога на постиженията на „Нова България“. Ние винаги избягваме да си причиняваме неудобството да се вглеждаме по-издълбоко в случващото се, затова и винаги оставаме заседнали в блатото – ни напред, ни назад, тръгнали сме сякаш изначално за никъде. И това, като че ли ни е удобно, убеждението, че сме „за никъде“ ни спестява много усилия. Да вземем да извезем тези думи най-сетне и на байрака си. Господинов/писателят направи „афоризъм“ от варварството, ето така: „Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – смърт“. Този лаф трябва да изглежда като ефектно обобщение, само дето истинските писатели си падат по друго – най-вече във вглеждането в същината на една история. Ако тя е важна, вглеждането ще ни отведе, тъй или иначе, и до Душата на Народа. Преди време Г. обобщи на едро и „онова“ време – сведе го до производството на лимонови резенки. Клетото, непретенциозно лакомство трябваше да понесе вината за всички грехове на соца. Сега макетното ножче може би трябва да е „образът“ на светлото европейско настояще – така изглежда, ако решим да спекулираме. Прозрението на Г. бе илюстрирано с фотос на мъжка ръка, на която е татуиран надпис „Свобода или смърт“. Сега да използваме техниката на „по-високия детайл“, практикувана от ПростоКирчо, и да се запитаме: ако същият надпис бе татуиран на някоя част от Кирчовото тяло, по на място ли щеше да бъде? Хайде, вдигнете глава от лимоновите резенки, макетните ножчета и писателските локуми – и се замислете по на едро. Да – или не? Споменавам Кирчо, защото го видяхме на един от протестите, все така ведро ухилен - някакъв клал 400 пъти едно невинно девойче, а нашият „детайл“ си се хили. Той така ще се хили, дори да обявят свършека на света. „По-високият детайл“ в случая е друг: Кирчо ви дава знак, че отново ще ви приватизират – те това и правят от трийсетина години насам. Приватизираха ентусиазма ви от „Промяната“ и накрая ви изкараха глупаци; приватизираха стопанските достояния на държавата и всичко останало – докато не ви оставиха без дъх и не ви превърнаха в истински голтаци. Поне откъм надежди това е повече от сигурно. В няколко – три-четири големи, витринни градове може да оспорват това твърдение. Но тогава си спомнете, за какво врякахте само преди три години – през „бунтовната“ 2020 година – и какво се случи после. Спомнете си и какво не се случи. Няма да е учтиво, ако ви кажа, че бяхте нещо като боновете от работническо-мениджърската приватизация. Но си бяхте точно това: фалшиви билети за една фалшива постановка. Народа отдавна няма никакви шансове в тази игра. И не е ясно, какво трябва още да се случи, за да напусне безполезния миманс - масовката, от която нищо не зависи. Или поне да разбере, че Сектата издевателства над него не по-малко варварски от Старозагорския касапин. Кога най-сетне Народа ще излезе да протестира за самия себе си – да започне истински да състрадава себе си, да заобича и себе си? Има ли шанс да прогледне зад шашмата за макетните ножчета – и да осъзнае, и да им каже, че го дерат с касапски ножове? Зад баналното лафче на Г. се мъдри огромна лъжа. Не татуировките и макетните ножчета са съдбоносния проблем. Хранениците от артелната на Сорос обаче никога няма да кажат и половин дума за този проблем. А той е, че тук голяма част от Истината отдавна е погребана, и то в неизвестен гроб. И е заменена от безнаказаното Мърсуване. Не остана „по-едър“ политик, който да не се оплаче, че не е случил на Народ. А кога вие ще си признаете, че не сте случили на политици? Кога ще преодолеете срама си, че гласувате за анонимни негодници, гласувате като Сивушка „На браздата“. „… Дълбоко в нейния измъчен жален поглед гореше бесен ужас. Животното вдигна главата си и промуча отчаяно, но пак не можа да стане. Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака. Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша…“ Кога ще схванете, че ще сте се „пречистили“, само ако между вас - на спонтанните ви протести срещу поредното варварство на несретния ви живот - няма нито един политик? Какво търси при вас ПростоКирчо, примерно – с каква „свобода“ ви е дарил този измамник, та за пореден път го изпирате? Свободата? Наясно ли сме, каква цена плащаме за нея – или както се питаше един писател: „До каква степен можем да се абстрахираме – в името на свободата – от човешките си чувства, преди да сме се лишили окончателно и от човещината, и от свободата си?“ Има ли изобщо предел поносимостта ви към Лъжата? Гневите се на съдебната система – но кой от десетилетия я премачква, за да я направи по свой образ и подобие? Всеки разумен човек знае, каква е разликата между истинския и притворния патриотизъм. И едва ли ще се повлияе от един шедьовър на Мърсуването: когато патриотизмът е приравнен с изстъпленията на някаква мутра. Това е безподобно мърсуване, което заслужава два „Букър“-а. То е и знак за нещо, далеч по-тревожно: любовта/предаността към Татковината трябва да бъде изтръгната като ненужнен плевел. Няма да мирясат, докато не ни превърнат в катунари, отвявани там, където му скимне на Големия Вятър. Готвят се да затриват най-важните „маркери“ от Историята ни, колкото са останали. Сега Румяна Бъчварова настоява да се смени името на патриаршеската катедрала „Александър Невски“. Какво ще го сменяте - направо събаряйте, на катунари и църквица някаква не се полага, какво остава за катедрален храм. Повечето от политиците ни се държат като „префърцунени варвари“ – и това изобщо не ги притеснява. Едва ли са чували фразата – „Господ избира музиката, по която хората танцуват“ - но се имат за божества, по чиито фалшиви звуци хората трябва да се клатушкат в танца „за никъде“. Но работата съвсем не е само до налудните мераци на хора като Бъчварова. Те са само фрагмент от атаката срещу православието. Ние обаче все по-често не си даваме сметка, в какви съдбоносни проблем сме нагазили - нали все се крием зад онова „за никъде“. А изглежда, че и вече окончателно сме претръпнали и от собствените ни трафиканти на злословия срещу нас. Но за катунари сме подходящи - поне според новите ни чорбаджии. *** Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен Още новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com