На 24 ноември става точно една година, откакто ни напусна най-добрият сърдечен хирург сред мъдреците и най-мъдрият човек сред сърдечните хирурзи - проф. д-р Александър Чирков. Да, точно такъв беше този човек със златни ръце и златно сърце, който се грижеше и нашите сърца да бъдат здрави и щастливи.
Близки, колеги и приятели ще го споменат с добро на 21 ноември от 12 ч. в столичния храм „Св. София”.
Професорът си отиде от този свят огорчен. „За 22 години дадох около 360 000 евро свои пари, а ми взеха болницата, която създадох”, каза професорът пред „24 часа” през 2017 г. Говореше за болница „Св. Екатерина”, чийто основател, кръстник и директор бе от 1984 г. до 18 юни 2006 г., когато тогавашният министър на здравеопазването Радослав Гайдарски издаде заповед за освобождаването му.
Проф. Чирков не криеше тъгата, болката и разочарованието си от това: „Помня деня, защото бе рождения ден на дъщеря ми Кармен. Намирам за крайно несправедливо да отгледаш едно дете - защото „Св. Екатерина” ми беше като дете, и някой да ти го отнеме. Но изглежда съм живял с илюзии”, каза тъжно професорът.
Формалният повод за отстраняването му бе финансов преразход. „Докато 20 г. бях изпълнителен директор, не съм допускал сериозен преразход. Моето правило е да вземам от богатите и да лекувам бедните и безпарични пациенти, които не могат да си го позволят. Даже бях наредил да се постави надпис в „Св. Екатерина”, че се забранява да бъдат питани пациентите дали имат пари за диагностика и лечение. Имаше случай, в който научих от пациенти, че двама лекари са опитали да им вземат по 5000 лв. Казах им, че ако не ги върнат, ще ги уволня”, каза проф. Чирков.
Не отрича, че болницата бе задлъжняла със 130 000 лева. „Използваха това за повод, а не видяха, че преди това съм осигурил за болницата 22 млн. лева от мои контакти в чужбина чрез моята фондация. Изпращах на мои разноски лекари да специализират в чуждестранни болници и университети, водих персонала на „Св. Екатерина” за по една седмица в Австрия – хем да си починат, хем да видят как функционират тамошните болници. Помагах на България, а те ми взеха болницата. Не знам дали някой разбира, че не става дума за директорски пост, а за принципи! Не мисля, че е нормално да изградиш нещо от нулата и да ти го вземат. Това е все едно да ти отнемат детето”.
Всъщност му отнеха правото да развива болницата, както смяташе, че трябва да се развива една модерна европейска клиника. „Не изпитвам отчаяние, нито гняв, а тъга за тази несправедливост”, казваше докторът.
Когато създал „Св. Екатерина”, се изредили светила на световната медицина и здравеопазване, които не можели да повярват, че в малка изостанала България може да има такава болница. „Това го признаваха всички, които дойдоха от цял свят, за да видят клиниката. А веднъж Тодор Живков ми каза: „Знам всичко, което сме причинили на вас и семейството ви, професоре, знам за магазините, които сме ви конфискували и за това, което е трябвало да изтърпите. Сега ви прави чест, че се връщате да помагате на България.”
След несправедливото уволнение и малко преди да навърши 80 години, проф. Чирков продаде жилището си на едно от най-хубавите места в София и си тръгна. „Край със София. Не искам да ходя в град, който ми открадна болницата”, каза професорът. За него това означаваше да се раздели с приятелите, които обича, с учениците, с които се гордее, и с надеждата, че... някой има нужда от него.
Във Варна, която избра за свой втори дом, продължи да мечтае да изгради най-добрата кардиологична клиника в Европа. „Няма да има друга такава!”, казваше професорът. Проектът бе готов, но така и не се намери финансиране. Той имаше идея парите да дойдат от негови контакти в Австрия и Германия, но те откровено му казали, че трудно ще се намери някой, който да финансира проекта, защото България не е правова държава.
Въпреки че имаше добра кариера в Германия, професорът пътуваше всеки месец от германския град Фрайбург, където живееше със съпругата си Мариане, за да консултира пациенти от цяла България. „И аз не знам защо го правя. Трябва да съм малко луд. Живея в един от най-хубавите градове в Германия между Швейцария, Германия и Франция, но още ми се идва в България”, казваше с лека самоирония.
Правеше ги постоянно от 1981 г. Тогава го потърсили от българското посолство с молба да създаде модерна българска кардиохирургия. Събрал германски екип и пристигнали. Заварил тъжна картина, но решил, че с обучение и търпение, нещата могат да се оправят.
„Болница “Св. Екатерина” бе единствената подобна по онова време.
Тя бе построена, включително със средства, дарени на моята фондация от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и САЩ. Неслучайно
народът отдавна нарича тази болница Чирковата.
А както е известно, народът никога не греши”, каза преживе проф. Чирков.
Години наред всяка вечер, когато бе в България, събира екипа от лекари и сестри и им говори с различни римски постулати. „Един от тях бе: „Не бива да правиш другиму това, което не искаш да сторят на теб.” Четях им лекции за най-новите медицински тенденции в света, за взаимоотношенията между хората, за това, че не може да има добро здравеопазване без хуманни отношения между хората”, разказваше Чирков.
След като организирал и обучил висококвалифициран лекарски екип, през май 1986 г. извършили първата сърдечна трансплантация на сърце в Източния блок на малкия Иванчо от Кърджали.
Бил награден с орден “Стара планина” от Живков. По онова време в болницата редовно идвали медицински светила от цял свят. „Дойде и съветският министър на здравеопазването Евгений Чазов, който после даде интервю и каза, че иска да има в Москва такава кариодлогична болница и такъв кардиохируг. За да поддържам равнището на специалистите в болницата, наложих продължаващото обучение. Изпращах лекари и сестри на обучение в елитни клиники и университети, а после, когато се връщаха, те оперираха сърдечноболни не само в България, но и в Иран, Сирия, Либия и Алжир”.
Проф. Чирков бе вроден християнин. Удоволствие бе да гледаш как като с магическа пръчка разрешава споровете между приятели на маса или дрязгите между колеги в клиниката. „Още древните римляни са казали, че
обединението изгражда малкото,
разединението разрушава голямото.
Нека се обединим около това разумно начало и бъдем добри дори към лошия. Това е начинът, чрез който да го култивираме и приобщим към цивилизованото общество”, казваше той.
Прощаваше на някои от учениците си, които забравяха ръката, която им е подал. „Това е характерна черта за балканеца. Той не обича да си спомня откъде е тръгнал. Много от добрите ни кардиохирурзи като проф. Генчо Начев, проф. Людмил Бояджиев и други лекари и медицински сестри лично изпращах на обучение в Америка и Западна Европа. Използвах поканите, които получавах от известни чуждестранни клиники за специализации на тяхна издръжка. Контактите и близкото приятелство с колеги на Запад, с които бях работил и се познавах добре, помогнаха на тези момчета да се научат да оперират. Не съжалявам за това и нищо не губя, че някои от тях не признават направеното. Нека това тежи на тяхната съвест”, казваше професорът.
Спорд него завистта съсипва България. „Тя е продукт на примитивност и липса на възпитание. Ако човек е възпитан добре, ще контролира действията си и ще може да овладява това, което нарушава взаимоотношенията с другите”, обясняваше професорът.
Мечтата му бе да види България правова държава.
„Прилагането на правото и закона и наказването на онези, които го погазват, е в основата на всичко. В една правова държава хората имат страх от закона. Те знаят, че ако направят нарушения, могат да ги осъдят, да ги поставят в затвора. Сега в България не е така. Каквото и да направиш, не влизаш в затвора. Живеем в мафиозна демокрация”, огорчен бе кардиохирургът.
С надежда да работи за правова държава влезе преди години в българската политика. „Бях първо в СДС, после работих за връщането на царя, защото смятах, че ще допринеса за промяна на мисловната култура на хората и администрацията. Но не стана. След като анализирах ситуацията, стигнах до извода, че още е рано. България не е в онзи цивилизационен стадий, който позволява да се постигне този успех. Разочарован съм от политиката”, казваше той.
Харесваше една мисъл: „Бъди промяната, която искаш да видиш около себе си". "Няма нужда да се обичате, но можете поне да се уважавате и да не причинявате зло на другия”, съветваше сърдечният хирург
Още интересни новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com
