“Няма.” Това е отговорът, който всеки ден чуват пловдивчани, обикаляйки аптеки, за да търсят ваксини срещу грип. Интересът нарасна, след като водещи медици предупредиха, че тази зима се очаква отново да ни атакуват щамовете “Виктория”, “Пукет” и “Вашингтон”. От Министерството на здравеопазването разпространиха данни от изследване, проведено в Мичиганския университет в САЩ, според което ваксинираните срещу грип се заразяват по-рядко с коронавирус Това отприщи още по-голямо търсене сред пловдивчани. Засега обаче масово удрят на камък. “Обиколих четири аптеки и навсякъде отговорът е отрицателен. Имунизиран съм срещу COVID още през март тази година, готов съм да си сложа и трета доза. Искам обаче да се ваксинирам и срещу грип, за да съм спокоен, но това се оказа най-трудно, защото не мога да намеря”, оплака се 43-годишният Иван Михайлов от квартал “Мараша”. Говорил с личната си лекарка, но и тя не могла да му помогне, защото разполага с бройки само за хора над 65 години. Тях ги имунизират безплатно по програма на здравното министерство. Михайлов сега търси и в социалните мрежи, надявайки се отнякъде да го снабдят. В същото положение е и 52-годишната Петя Иванова от кв. “Капана”. “Не успявам да намеря. В пет аптеки на главната улица ходих. Обещаха да доставят скоро. Ще преглътнем цените, които са повишени. Най-евтината е 22 лева, други стигнаха 27”, добави Иванова. Молила и близки от София, но и те не успели да я снабдят. Повечето собственици на аптеки признават, че не са очаквали такъв голям интерес. Затова поръчали малки количества “Заредихме само 20 бройки и свършиха за пет дни. Имаме запитвания и заявихме още 30. Обещаха да ни ги доставят, но кога - не се знае”, казаха от голяма аптека на булевард “Цар Борис III Обединител”. Според Димитрия Стайкова, шеф на регионалната организация на фармацевтите в Пловдив, интересът е сред хората над 65 г. Тя призова пловдивчани за малко търпение. “Да си поръчат в дадена аптека и да почакат”, препоръча Стайкова. Смята, че с повече упоритост и малко късмет човек можел да намери. “Имаме “Инфлувак” за 23 лева и “Ваксигрип” за 28. Някои купуват, но други се мръщят, че цената им е висока”, заявиха пък от аптека в район “Северен”. Оказа се, че в момента няма възможност за внос от Одрин и Чорлу, както ставаше през последните години. Пловдивчани масово се снабдяват с лекарства оттам, защото са по-евтини. Тези дни хиляди посещават близкия турски град за шопинг и една от важните им покупки е ваксина срещу грип. “В момента няма. Очакваме зареждане”, каза Ерхан Хан от Одрин, който доставя всякакви стоки за българи. Според него цената на ваксините срещу грип в Турция няма да надхвърли 12 лева за бройка. Учените от Мичиганския университет в САЩ са анализирали данните на 27 201 пациенти, които до 15 юли 2020 г. са се тествали за COVID-19. От тях почти 13 000 са били ваксинирани срещу грип. Лекарите са установили, че в групата на имунизирани срещу сезонни инфекции по-малко хора са се заразили с COVID-19 (4%), отколкото в групата на неваксинираните (4,9%). Освен това пациенти с противогрипна ваксина по-рядко са били хоспитализирани или изкуствено обдишвани, а средният им престой в болница е бил по-кратък. Според медиците от САЩ обаче това не бива да подвежда хората, че с ваксина срещу грип могат да се предпазят от COVID. Затова е най-добре според тях да си сложат и двете Още новини и информация по темата четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com

Средната продължителност на живота у нас е 73-74 години. Това стана ясно от представянето на проект застаряването на работната сила и как отделните поколения да работят по-добре заедно. Той бе представен от Цветан Спасов, главен директор на дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в МТСП на пресконференция в Българска стопанска камара, предаде БГНЕС. "Ако през 2000 г. 100 души са излизали от пазара на труда, те са били замествани от 120 други на пазара на труда. През 2021 г. излизащите от пазара на труда 100 души се заместват от само 64 души. Ако продължава тенденцията, това ще влоши пазара на труда и ако не се вземат мерки, допълнително ще усложни и ще постави на дневен ред теми, които много трудно ще бъдат решени, от което и да било поколение", алармира Спасов. Експертът каза, че не трябва да се приема състаряването на населението като отрицателна тенденция, а като скрит човешки ресурс, който се налага да бъде стимулиран и използван при настоящите условия. По думите му е важно да се намери подходящият подход при решаването на тази задача. Той изтъкна още, че при по-възрастните хора липсват част от съвременните умения, които са необходими за работната сила, като например дигиталните умения. Изграждането на дигитални умения в младото и възрастното население остават приоритетна задача. В Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени 400 млн. лв. за създаване на базови и надбазови дигитални умения. За това Спасов се надява населението над 60-годишна възраст да се включи в създаването на такива умения. Вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов от своя страна допълни, че все повече нараства възрастта на хората, които искат да работят, което има не само житейски, но и икономически, и социален ефект Още новини четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com

По пазарите събират парите в кофи, българи носят покупките в чували Такова нашествие не помним! Това признаха пред “24 часа” гранични полицаи на Капитан Андреево, които не смогваха да обслужват българите, тръгнали към Одрин на пазар тази събота и неделя. Коли от всички краища на страната, наредени в 6 колони, пъплеха едва-едва. Три часа бяха нужни, за да се мине през граничния контрол от българска и турска страна. В двата почивни дни там наистина беше стълпотворение от автомобили. Денонощно. И има за какво! Дънки за 15 лева, дебело зимно яке за 45, спален комплект памучни чаршафи за 35, дамски чанти по 5-6 лева, лимони за 65 ст., килограм качествено масло за 10 лева. Бусове с надпис “Мебели по поръчка” също отиваха да вземат стока и да я карат до клиенти у нас. “Ако трябва, тук ще спим, но ще влезем. Не е за изпускане. Турската лира е 13 стотинки. По пазарите им е безбожна евтиния”, коментираха българки, докато чакаха още на границата. “Ама тук е половин България”, шегуваше се шофьор, натоварил в колата цялото семейство. “Отиваме да се облечем от глава до пети за без пари”, каза той. И допълни, че за одринската евтиния се носело навсякъде из страната ни. Още на една от последните бензиностанции преди границата с Турция пловдивска фамилия оживено даваше насоки на други, тръгнали за първи път на алъш-вериш. “Задължително да идете на Синия пазар! Там е от пиле мляко, а цените са смешни”, наставляваше жената. “За колко време отивате”, попита тя “новобранците”. “Само за днес”, отвърнаха те. “Ооо, няма да ви стигне времето! Ние много често ходим и задължително нощуваме, за да можем спокойно да си напазаруваме. Добре е да оставите колата на паркинг и да посетите двата мола”, продължи с напътствията пловдивчанката. Висенето на границата е наистина изпитание. Но щом бъде преодолян и последният контрол от турска страна, нашенци настъпват газта и по най-бързия начин се озовават в Одрин. Часът е вече 12 на обяд, а някои са тръгнали призори. Други вече са с няколко обиколки напред. Българки, нарамили чували с покупки, едва ги носеха към колите, за да се върнат и отново и отново да купуват каквото им видят очите. Всичките ни сънародници са много любезни на турска земя. Ако непознат ги заговори на български, веднага се спират, упътват, консултират. “О, тук сте много далеч от Синия пазар. Ние сме с автобус. Най-напред минахме оттам, а сега донапълнихме саковете с покупки от центъра”, обясниха две българки на средна възраст и поеха с чувалите към рейса. Някои от шофьорите на автобуси, които возят организирани групи, се мръщят. “Стига толкова! В багажниците на рейсовете вече няма място игла къде да сложиш. Грабите като за последно”, отправяха укор те към ненаситните екскурзиантки. Те пък им отвръщаха с майтапи и закачки. Рекордното обезценяване на турската лира е радост за българите, тръгнали на покупки, но е трагедия за местните Мнозина не крият страховете си, че парите им се топят с дни. Въпреки угрижеността, изписана на лицата им, търговците са вежливи и любезни с българите. Готови са да угодят на всеки каприз само и само да им купиш от стоката. В покрития пазар в центъра на Одрин, известен като мини-Капълъ чарши, напористи нашенки искаха в един от магазините да им направят чудодейни мехлеми. Чули, че мазилата, взети оттук, изпъвали бръчките и освежавали кожата на лицето. “Ама, моля ви, направете ми от този крем”, настояваше една от българките. Продавачката се чудеше как да ѝ угоди. Повечето търговци говорят български и гръцки. “Искам анцуг, но черен”, напираше друга. Продавачът я обърка, че е гъркиня, и ѝ отвърна: “Хорис мавро” (няма черен - б.а.) “Какво, какво ми каза”, продължи да пита тя. В магазин за спално бельо и хавлии бе истинско нашествие. Група от 10-ина нашенки прерови всички опаковки. Комплектът струваше само 35 лева. “Искам с по-синя разцветка”, настояваше клиентка. Човекът преобърна всички опаковки, за да ѝ намери. “Леле, откъде го взехте този хляб”, обърна се друга, виждайки, че сънароднички носят топли самуни. “На две преки оттук има фурна”, обясниха те. Онези награбиха пакетите с чаршафите и хукнаха към пекарната. На път за там обаче попаднаха на рибен пазар. “Боже, наредени са като за изложба”, гледаха те едрите лавраци, ципури, паламуди, скумрии. Продавачите не смогваха. Който си вземе, му я чистят на място като бонус. “О, не, ще си взема пресен паламуд и ще си го осоля”, рече едната, която забрави за хляба. Колко струва ей оня, посочи с пръст към продавача. 40 лири бройката (5,20 лв. - б.а.), отвърна той. Напливът от клиенти на рибния пазар бе толкова голям, че търговците събираха парите в пластмасова кофа На метри от рибите се виеше друга опашка. Тя е за пресни кори за баница - един от хитовете при покупките на българите. Интересът е толкова голям, че туркините не смогваха да месят и да точат. Разграбваха ги светкавично. “Следващите ще излязат след 20 минути”, обясни продавачката. “Искам пет пакета”, рече руса жена от Ловеч и веднага плати, за да е сигурна, че ще получи стоката. Пакетът съдържа 5 големи кръгли кори и струва 20 лири - 2,60 лв. В това време на опашката се обменяха рецепти. “За тези кори не са нужни яйца. Намазват се обилно с масло, поръсват се със сирене, навиват се на руло и се пекат 35-40 минути. После се напръсква леко с вода и се завива да отдъхне. Става крехка и мека като памуче”, обясни една от клиентките. “На колко градуса се пече баницата?”, пита друга. “Зависи от фурната”, отвърна жената от Ловеч. Последваха рецепти за баница със спанак, с праз и с какво ли не. Въпросните кори обаче не траят дълго и трябва до седмица да се оползотворят, защото не са сушени. “Ооо, нищо подобно! Разпределям си ги в пакети и ги пъхам във фризера. След това вадя, размразяват се и все едно сега са точени”, обади се трета. За Коледа от тях щяла да прави баница и тиквеник. Часът е 19, а в моловете на Одрин потокът от българи не спира. Якета, шуби, блузи - купуваха се на килограм. “Ей този балтон е 54 лева, а у нас ще е минимум 120. Веднага го вземам”, рече мъж, докато мереше. “Бързо ела, ела”, привика го жена му на щанда с блузи и му връчи да мери. Бройката струваше 8 лева. Тези, дето бързаха да се прибират обратно, се понесоха към колите. А други поеха към ресторантите. “За довечера запазете за 20 души. И задължително тава джигер”, поръча още по обяд екскурзоводка. “Няма проблем. На два етажа сме, места има”, отвърна съдържателят, докато сипваше агнешки кебап, нахут, леща. Обилен и вкусен обяд за двама излиза 110 лири - около 14-15 лева “В Одрин се ходи за продължително пазаруване, а не за ден. Трябва да си вземеш толкова неща, че да ти стигнат за месец”, обясниха продавачки от хранителен магазин в близкия Свиленград. Хората от там всичко си набавяли от Одрин - строителни материали, мебели, провизии, лекарства. Минаването през границата в събота вечер към България също се оказа изтощително. Колони от автобуси с екскурзианти висяха с часове. “Само да не си объркаме локумите, като пристигнем сънени призори”, майтапеше се мъж. Багажниците над седалките в рейса едва удържаха покупките Още новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com

От 29 ноември 2021г. в община Хисаря стартира инициатива за събиране на стоки от първа необходимост за подпомагане на хора в нужда с мото „Подай ръка на Коледа“. Организатори са: Община Хисаря, Център за обществена подкрепа, Общински младежки клуб “Иноватор” и Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните-МКБППМН. Желаещите да се включат могат да даряват консерви, сладка, конфитюри, мармалад, пакетирани макарони, сол, захар, брашно, олио, ориз, леща, фасул. Приемат се също дарения от мед, шоколади, вафли, бисквити, сокове, както и санитарни материали – сапун, прах за пране, веро за съдове. Адресът за предаване в град Хисаря е: ул. “Аугуста” №16 – Център за обществена подкрепа, всеки работен ден от 8 до 17ч., а в останалите населени места в общината, желаещите могат да носят даренията в кметствата. Телефон за повече информация: 0337/ 6 25 47, GSM 0884900629 Моля всеки, който реши да подкрепи инициативата да се придържа към изброените в списъка продукти, тъй като те са съобразени с нуждите на хората, при които ще отидат. Инициативата ще продължи до 17 декември 2021 година Още новини за Хисар четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com Само в zahisar.com ще прочетете всичко за Хисар на 1 място

Намериха къде да се пазарят – в един мол. Парламентът е празен – а те в мола. Сякаш ни подсказват, че търговията ще има предимство пред политиката. И нямат нищо против да изглеждат като съзаклятници във фантазьорството, по-точно - в измамата. Груба ли ви се вижда тази дума? Ето един пример – той ще ви е достатъчен. Обещават, че ще сменят главния прокурор. Обещават. Макар да знаят, че това е абсолютно невъзможно – няма да имат достатъчно гласове в този Парламент – и в следващите няколко - за да променят Конституцията/в частта за Висшия съдебен съвет. Но парадират с това измамничество. Щом си позволяват такава лъжа, представяте ли си, какви други фантазии къдрят. Измамничеството, изглежда, е заразна болест в българската политика. И важен елемент от коалиционната „култура“ – така излиза. Хайде, „победителите“ – с малко и за никъде - искат да додрапат до властта, на всяка цена. Ами другите, те защо се съгласяват да продават тази лъжа – защото заседават в мол ли? Знаят каква е истината, но приемат да се правят на глупци. Нали театрото/говорилнята трябва да върви - за да мислите, че са тръгнали нанякъде. Но, както е известно, само онзи, който няма мозък в главата, си въобразява, че върви напред - докато се щура насам-натам. За него всички посоки водят все към славното бъдеще. *** Да излезем от мола – на чист въздух. Почина Иван Станчов. Тъкмо на един истински аристократ като него му отиваше да говори, че у нас няма и никога не е имало аристокрация. Когато през пролетта на 1990-а влезе за първи път в кабинета ми в телевизията, усетих веднага, че заедно с него влиза един съвършено друг свят. А той само попита с какво може да помогне преди изборите. Веднъж седяхме в „салона" на резиденцията му в Лондон, под портрета на руската императрица Екатерина ІІ. И той ми разказа, как го посетил руският посланик и мърморел, че съвсем сме загърбили Русия. „Ето - отвърнал Станчов с присъщата му интонация, в която иронията и добродушието странно се сливат - ето портрета на великата императрица!" „Е, да, де - отвърнал руснакът - сложил си го, понеже е германка!". Невероятен човек. Докато беше посланик в Лондон, един хартиен демократ го бе ядосал и може би за първи път беше изтървал нервите си. На едно съвещание във Външно министерство Станчов поставил някакъв въпрос. Онзи се направил, че не го разбира. Станчов повторил. Онзи пак не разбрал. „Господине - рекъл Станчов, - говоря седем езика, на кой от тях да ви попитам." Можеше да го срещнеш в тълпите пред стадиона в Берлин - седнал на куфара си, да облича някакъв пуловер под костюма си. Дошъл направо от летището, за да гледа българския национален отбор. Никаква предвзетост. Пред него Симеон изглежда като горски, решил да хитрува с бракониерите. Струпвам подробности оттук - оттам, може би не успявате да го видите, както трябва. Но малцина са предизвиквали истински възторг у мен, както този човек, уверявам ви. Чакаме във ВИП-а. Пристига задъхан Миро /Севлиевски/ и казва: „Ела да помогнем на Джони, че ще се пребие сам!" Отиваме в общия салон на пристигащите пътници и заварваме Станчов превит под някакъв огромен сандък - поредната апаратура за „Карин дом". Митничарите го гледат със страхопочитание, а той не позволява на никой да му помогне. Всички лапат - а той все за клетите деца от „Карин дом" мисли. Великолепен екземпляр в собствения си музей. Няма вече такива хора - може би и няма да има скоро. Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, за да им падне нашенската кир. Ясно е – рядко са свестните хора, които биха устояли на изкушенията на Властта, тия, които кацат отвън, идват като аслани, а си отиват като лалугери. Хора, като Иван Станчов, бяха от някаква невъзможна днес порода. Само си представете: когато Станчов стана посланик в Лондон, се яви на аудиенция при Кралицата с фрака на дядо си Димитър Станчов, който също е бил посланик там. Хора с история – родова и лична – това най-много ни липсва днес. Само заради „Карин дом“ във Варна, Станчов заслужава да му се вдигне паметник. Няма да се случи – напротив, скоро ще започнат да вдигат паметници на цървули. Много е удобно – да не се притесняват излишно случайниците във Властта. /Фрагменти от „Станчов и гушите“, 2009 година/ Още новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com