Русия и Украйна, които са в конфликт, са жизненоважни производители на суровини за промишлеността и храните - от алуминий, никел и титан до пшеница и слънчогледово олио, газ и суров петрол. Откакто Русия нахлу в съседна Украйна, цените на много от тези суровини се покачиха до рекордни и многогодишни върхове, тъй като Москва е изправена и пред заплахата от нови западни санкции, пише БГНЕС. "Перспективата за нови санкции срещу Русия и за забрана на закупуването на стоки, доставяни от тази страна, повишава цените на нефта, газа, пшеницата, никела, медта и други, в някои случаи до нови исторически върхове, не на последно място, защото предлагането на много от тези ценни суровини вече беше ограничено", заяви пред АФП инвестиционният директор на AJ Bell Ръс Молд. "Русия е в топ 5 на производителите на паладий, диаманти, газ, петрол, платина, калиев карбонат, алуминий, злато, никел и стомана, всички компании или потребители, които разчитат на тях, ще гледат нервно. В същото време Украйна и Русия осигуряват около една трета от пшеницата в света." Енергия Русия е един от най-големите доставчици на природен газ и суров петрол в света и сега инвеститорите се притесняват от потенциални прекъсвания на доставките. Засега западните правителства не включват руския петрол в широкообхватните си санкции срещу Москва поради опасения за въздействието върху цените и потребителите, но САЩ и съюзниците им водят преговори за забрана на вноса на суров петрол от Русия. В понеделник цената на петрола сорт Брент се повиши до почти 14-годишен връх от 139,13 долара за барел, недалеч от рекордната стойност от 147,50 долара през 2008 г. Референтната цена на природния газ в Европа по данни на холандската TTF, се изстреля до исторически връх от 345 евро за MWh, което предизвика опасенията на търговците, той като Европейският съюз внася 40% от газа си от Русия. Селско стопанство Русия и Украйна често са наричани "житницата на света" заради огромния износ на пшеница. В понеделник пшеницата достигна рекордно висока цена от 450 евро за тон на пазара, който и преди нападението на Русия над Украйна бе засегнат от ограничени доставки. Според официалните оценки на САЩ, Русия е най-големият износител на зърнени култури в света, а Украйна е на четвърто място. Украйна, която е и ключов доставчик на царевица и слънчогледово олио, обикновено транспортира тези свои суровини по море. Метали Анализаторите предупреждават, че индустриалните метали алуминий, никел и паладий също ще бъдат изложени на санкции. В понеделник алуминият достигна рекордните 4 073,50 долара за тон, а паладият - 3 442,47 долара за тройунция, докато никелът надмина върховата си стойност от 2008 г. от 48 000 долара за тон и достигна 54 880 долара - ръст от 90 %. Никелът се използва за производство на неръждаема стомана и батерии за електрически превозни средства. Титанът, ценен от производителите на самолети и автомобили заради леките си, високоякостни и термоустойчиви характеристики, също е изправен пред сътресения. Руското предприятие VSMPO-Avisma е най-големият световен производител на метала за световната авиационна и космическа индустрия Оше новини и информация по темата четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com

Смяната на времето през 2022 година е в неделя, 27 март 2022 година от 3:00 часа през нощта, когато часа се сменя с един напред, тоест от 3:00 часа става 4:00 часа. Това се налага защото България още не е решила дали оставаме на лятно часово време или на астрономическо часово време. Няма консенсус между държавите, кога да се спре със смяната на времето, пише bgpochivnidni. За последен път трябваше да въртим стрелките през март 2021 година или през октомври 2021 година в зависимост от това дали щяхме да останем на лятно часово време или на астрономическо часово време, тоест зимно часово време. Но към момента няма единодушно решение, както на национално ниво, така и на международно, и изглежда, че засега ще продължаваме да местим часовника всеки март и всеки октомври. През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно през 2019 година, като различните държави да изберат до март дали искат да останат на астрономическо време (зимно) или на лятно часово време (Daylight savings time). През декември 2018 година се разбра, че предложението не среща своевременната подкрепата на страните членки на ЕС. Желание има, но прибързаното решение може да доведе до хаос в транспорта и комуникациите и много различни часови зони в ЕС. Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите. Това би следвало да намали разходите за осветление. Първоначално е въведено в началото на 20 век в Германия. В България се прилага от 1979 година Още новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com

Затворени за ТИР-ове над 12 тона са и проходите „Превала”, „Рожен” и „Печинско” Жълт код за опасно време е в сила за 12 области в Западна България, където от снощи вали сняг. Изключение има само за района на София. Снеговалежът затрудни движението на прохода „Предела”. Екипи работят, за да осигурят преминаването на леките автомобили. Пътят е затворен за тежкотоварните автомобили. Затворени за ТИР-ове над 12 тона са и проходите „Превала”, „Рожен” и „Печинско”. ПТП за около час затрудни движението и по АМ „Тракия” в района на Ихтиман Още новини и информация за пътната обстановка четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com

Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) са последният голям празник на зимата според старите български обичаи. Празникът Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 6 март. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. На Сирни заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости". Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението" или просто „Прошка". На този ден според църковния канон се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, поради това той има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В същото време в Родопската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. В този ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната. В Североизточна България този празник е известен като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница. Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля особено по отношение на човешкото съзнание. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник. Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави с цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи различни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник. Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост Още новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com

Отпадат по-строгите COVID ограничения от днес - зеленият сертификат вече няма да е необходим за влизане на места с обществено значение - заведения, молове, театри и други. Правилата обаче за носене на маска или често дезинфекциране и проветряване остават в сила. До вчера собствениците сами можеха да преценяват дали да изискват зелен сертификат от посетителите. От 5 март провеждането на граничния здравен контрол ще става съобразно цветовите зони като отпада групата на страните от тъмночервения списък, тоест - всеки със зелен сертификат ще може да влиза у нас, от която и да е страна по света. Сертификатът засега остава задължителен за персонала - но до 20 март, когато се очаква почти всички ограничения да отпаднат. Условието за това е случаите на COVID-19 да са по-малко и натискът върху болниците да намалее, а това последните дни е факт Още новини и информация по темата четете в Новинарски Сайт №1 zahisar.com