Днес е Цветница - до Великден остава точно една седмица.
Празникът е последният преди Възкресение, пада се в неделята след Лазаровден и е един от най-красивите пролетни празници. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. Друг вариант е да се направи венче, с което да се окичи входната врата на дома. Традицията повелява още да окичим косите си с венец от върбови клонки.
На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Растението не случайно е станало традиционно за повода. То първо се пробужда от зимния сън и създава пъпки. Според християнските обичаи клонките трябва да се занесат в църквата и да се осветят. Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените растения и ги отнася вкъщи за здраве.
Както почти всеки църковен празник у нас, и този има езически корени. Във фолклорната традиция Цветница се свързва с кумиченето, с което завършва цикълът на моминските пролетни игри. Ритуалът е много важен за девойките, защото показва социалния им статут и готовността им да се задомят. Преди обед всички момичета, участвали в лазаруването, се отправят заедно към реката. Всяка от тях носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла", "колак" или "кравай", увит в кърпа. През цялото време пеят по пътя, а като стигнат на реката, играят хоро.
Момите се подреждат една до друга край брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, е "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент нататък тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. В миналото са вярвали, че докато не се кумичи момата, ще я открадне змей и няма да се омъжи. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, много весели и по-шумни. Отиват в къщата на кумицата, където има трапеза за тях. Момата кумица ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс.
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо. Затова се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, като носят върбови клонки, кадилница, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи. С царевичните стъбла запалват огън.
Народът нарича празника още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Днес повод да почерпят за имения си ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Кремена, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и още много. Според статистиката 1/5 от българите носят имена на растения като по-голямата част от тях са жени
Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com честити имения ден на всички празнуващи днес
