August4

Животновъди от Крушаре протестират

Автор : iva_petrova

Този петък е последният срок, в който собствениците на прасета от лични стопанства могат да ги заколят, преди държавата да евтаназира животните. Тази мярка предизвика протести в Сливенско и Ямболско, а снощи за часове бе затворен пътя до село Крушаре. Местните животновъди отказват да заколят своите прасета, защото са извън 20-колометровта зона. В случая на Николай Николов животните са и регистрирани. „Доброволно няма да ги пусна”, заяви Николов пред bTV, който отбеляза, че е изпълнил всички изисквания и „санитарната му зона е на ниво”. Свиневъдът се чуди каква е разликата между неговата ферма и големите индустриални стопанства. „Кръвта за пробите я взимат от очите на животните. Имам ослепени животни”, разкри Николов. Стопаните се оплакаха, че са подложени на постоянен тормоз, за да изколят животните си „Очаквам да дойдат утре, за да ги убият. Така ми каза местният полицай”, казва Николов. „Тормозът е устен, по телефона, от Пенчев”, заявява друг животновъд, който има 200 прасета, а стопанството му е построено през 1963 г. специално за свиневъдство. „Няма да ги заколя. Не виждам причина за това”, казва стопанинът. Шефът на БАБХ в Сливен отказа да говори пред bTV Още новини за България, Хисар и региона четете в най-четения сайт от гостите и жителите на Хисар zahisar.com

July27

Краят на Шоуто на Слави

Автор : iva_petrova

Само още три издания и “Шоуто на Слави” спира завинаги на 31 юли! След 19 години в ефира на Би Ти Ви и след 4176 предавания, пише 24 часа Такава е сухата и съвсем немалка равносметка на най-гледаното тв шоу у нас, изразена с цифри. Тя обаче е внушителна и като съдържание, тъй като тази статистика крие зад себе си хиляди гости - български и чужди знаменитости във всяка сфера на човешката дейност, виртуозни музикални изпълнения на живо от цял свят, модерен балет, “Ку-ку бенд” - оркестъра на световно ниво, десетки хиляди актуални коментари и дори разследвания на талантливия сценарен екип. И много, много труд. В “Шоуто на Слави” се работи като във всекидневник - от сутринта до изгасването на светлините в студиото след финалния надпис. Сценаристите четат, пишат, редактират поне по 10 часа на ден, музикантите - дори повече, когато записват нова песен или албум или се готвят за концерт или турне. Репетициите са две на ден - веднъж само по сценария, втори път - на “Ку-ку бенд”, и често е с госта, особено ако той пее или свири. Нищо от това обаче нямаше да се случи, ако не беше Слави Трифонов с неговата пословична дисциплина и организираност. Още в началото той се прочу с няколко свои заповеди, които в очите на зрителите звучаха забавно, но бяха безпрекословно изпълнявани от екипа. Така е и до днес. Например: - На репетициите няма мобилни телефони - не просто изключени или на тих режим, просто няма. Не дай си боже да звънне нечий телефон! Глобата е 100 лева или Слави скача върху него. Преди години наистина имаше човек от екипа, чийто телефон беше счупен. Оттогава грешки допускат само някои гости. - Каже ли се час за събиране на екипа, всички пристигат с 30 минути по-рано. “Това е цял автобус хора, представяш ли си какво ще стане, ако изчакваме всичките, цял ден няма да може да се съберем”, обясни преди години Трифонов в Лондон, който с “Ку-ку бенд” направи първия си концерт в чужбина. Какво е наказанието ли? Май никога не е прилагано, защото всички познават суровия му характер. Никой обаче не му се сърди. Напротив. По-лоялен трудов колектив едва ли има някъде другаде. Причината е, че той лично избира всеки един член от него не защото е послушен, а защото е изключително талантлив Всички в “Ку-ку бенд” са виртуози - свирят от Бах до чалга, имат висше музикално образование, а трима от деветимата преподават в Националната музикална академия (гл. ас. д-р Цветан Недялков - китара, гл. ас. д-р Иван Стоянов - бас китара, и Кристиян Илиев - клавишни). Сценаристите са подбирани с конкурси, сред тях има изявени поети и писатели (Ивайло Вълчев, Иво Сиромахов) и всички те са с изявена гражданска позиция. С този всекидневен ритъм “Шоуто на Слави”, тръгнало някога като политическо кабаре, на практика се превръща в явление. Доказателството е, че през тези 19 години медиите не спират да отразяват буквално всичко, което се случва в предаването. Ето кратката история на шоуто, която изобщо не претендира за изчерпателност - няма как да се случи на вестникарска страница. Но пък ще покаже част от нещата, които са ни разсмивали и разплаквали. Началото идва с края на “Хъшове” 14 октомври 2000 г. - Би Ти Ви излъчва пряко концерта “Хъшове на прощаване” и това е финалът на романтично-революционното тв шоу. Легендарното предаване на компанията “ТриВоДи” (Трифонов, Воденичаров, Дилов) е свалено от националния ефир на БНТ през януари. Започва да се излъчва по тв “7 дни”, а екипът намира пристан и на страниците на “24 часа”. Всяка събота вестникът публикува 4 страници, списвани от сценаристите на предаването и озаглавени “24 хъша”. След прощалния концерт екипът започва сухи тренировки за новото шоу. 27 ноември 2000 г. - “Шоуто на Слави” тръгва в ефира на Би Ти Ви. Съвсем в началото то е продукция на “ТриВоДи”, след което започва да го прави компанията на водещия Слави Трифонов - “Седем осми” АД. Записва се всяка делнична вечер от 20,00 ч в студио 1 на Би Ти Ви в зала 12 на НДК и се излъчва от 22,30 до 23,30 ч. “На 10 години веднъж мога да си позволя да се покажа.” Така отвръща Кеворк Кеворкян на поканата да е първият гост в “Шоуто на Слави”. Дотогава 10 години той не се е появявал на малкия екран. “Изключително съм щастлив, че първият ни гост е личност, в която се преплитат митичното и мистичното, легендарният водещ и журналист, човекът “Всяка неделя” Кеворк Кеворкян.” С тези думи Слави Трифонов започва интервюто си с него. В типичния си реактивен стил Кеворкян отвръща: “След такива думи човек да стане и да си тръгне. Ако си тръгна, какво ще правиш? - Няма да си тръгнеш. Ти си точен човек. Десет години не си се показвал на тв екран. Как се чувстваш? - Интересно. Но все пак съм взел един реланиум.” След което обяснява защо е решил да се появи в шоуто: “Почваш нещо, което е сложно и е голямо изпитание. Интересно е да се види докъде ще стигне. Пък и в “Ку-ку”, “Каналето” и особено в “Хъшове” имаше нещо, по което те и “Всяка неделя” си приличат. Вие имате по-големия късмет, че сте по-свободни. Странно е, че политиците се сърдят. Те всъщност трябва да са доволни, защото това означава, че по някакъв начин си вършат добре работата, разширяват пространството на свободомислието.” Накрая съветът на Кеворкян към Слави е: “Ще се превърнеш в човека въпрос в това студио. Най-нужно ще ти е търпението да изслушваш събеседник.” За да гледат старта на шоуто, на първия ред в студиото сядат тогавашните шефове на Би Ти Ви - американецът Албърт Парсънс и Светлана Василева. Впрочем Парсънс пристигна в България, за да участва в едно от последните издания на шоуто в петък, 26 юли. На старта Слави не спира да иронизира злополучните първи новини на Би Ти Ви, в които често се губи звукът (първата новинарска емисия на телевизията, проходила на 1 юни 2000 г., е на 18 ноември). Парсънс искрено се забавлява, след което пита своя американска приятелка, която е в публиката, дали е харесала токшоуто. “Много, но не разбирам езика”, отговаря му тя на английски. Сред публиката е и рекламният бос Красимир Гергов, който има особено близки връзки с Би Ти Ви, а днес е неин миноритарен собственик. Лидерите на “Гергьовден” (партия, която вече не съществува) също са там да подкрепят на живо Слави - Любен Дилов-син, Петър Курумбашев, ревизорът Емил Димитров. И още Йълдъз Ибрахимова, Иван Кулеков, Стефан Рядков, Любо Ганев. Срещу публиката виси табела с надпис на английски “Ръкопляскайте” - има я и до ден днешен. Преди началото на шоуто Евгени Димитров - Маестрото предупреждава за всеки случай гостите да ръкопляскат, когато таблото светне в червено. От 2001 до 2004 г. шоуто успява да разшири праймтайма на телевизията до 23,30 ч, като привлича средно между 2 и 3 милиона зрители всяка вечер. С този небивал интерес само за една година “Шоуто на Слави” се превръща в институция. Ето какво пише за него в. “168 часа” на 23 ноември 2001 г.: “Неписаното правило, че каквото не е излъчено в “По света и у нас” - не се е случило, май се промени. Вече каквото и да се случи, трябва да мине през “Шоуто на Слави Трифонов”. Ако си най-харесваният министър - гостуваш на Слави. Като те изгонят от правителството - изплакваш се на Слави. Когато се кандидатираш за президент - къде другаде да направиш дебат с опонента си освен при Слави. От обикновен шоумен Трифонов се превръща в институция, свързана не просто с развлекателните събития и личности в държавата, а сериозно ангажирана с основни процеси в обществения живот.” 8 юни 2002 г. - “Шоуто на Слави”, в което гостува кинозвездата Жан-Клод ван Дам, е класирано за финалите на американската награда “Еми”, тв вариант на оскарите. През следващите две години предаването продължава да се бори за престижния приз - с изданието, в което Михаил Горбачов се разплаква пред Слави (2003 г.), и с шоуто, в което водещият разговаря с легендарната главна редакторка на “Космополитън” Хелън Гърли Браун и съпруга ѝ Дейвид Браун - известния филмов продуцент на “Челюсти”, “Шоколад” и др. 21 май 2004 г. - Слави е първият българин, препълнил лондонската зала “Астория”. Той и “Ку-ку бенд”, облечени с черни тениски с надпис на английски “Освободете българските медици в Либия”, излизат на сцената пред 2000 души, предимно българи, които живеят във Великобритания. 30 юни 2005 г. - “Партия ли? Когато му дойде времето”, обявяват Слави Трифонов и сценаристите му в интервю пред “24 часа”. Казват го по повод тогавашните парламентарни избори, заради които в шоуто им гостуват повечето лидери на партии. 27 ноември 2005 г. - Слави подарява 87 телевизора на всички, купили си билет и присъствали на шоуто навръх 5-ия му рожден ден. И обяснява: “Преди 5 г. на 27 ноември започна едно предаване с един водещ, който беше на “24 години”. Тогава казваха, че няма да издържа и 2 месеца” На следващата година тв водещият повтаря изненадата за зрителите в студиото си. 20 април 2007 г. - Слави обявява в ефира на шоуто си, че има сериозен проблем с очите. Същата вечер шоу на практика няма. Екипът на предаването сяда на мястото на публиката и сред тях е единствено репортерът на “24 часа”. Росен Петров - тогава главен сценарист на шоуто, излиза пред тях и им съобщава: “Слави е болен. Днес бях при него и му взех интервю.” Цяла седмица преди това той води шоуто и никой на практика не знае какво се случва с Трифонов. В тази вечер за първи път от 7 години шоуто е неузнаваемо - няма балет, няма “Ку-ку бенд”, няма аплодисменти, само едно интервю на запис, дълго 55 минути. В кадър е единствено интервюираният в едър план - с тъмни очила, брадясал и с леко набола коса. Слави разказва, че има смущения на зрителните функции, които според лекарите са следствие от синузит, увредил очните нерви. Направени са му множество изследвания. Няма видима промяна в нервите, в малкия мозък или в очите. Апаратите не регистрирали възпалителни процеси. Вероятно проблемът е в областта на хиазмата - мястото, където се кръстосват двата очни нерва, и затова са засегнати и двете очи. “Аз му предложих да даде това интервю - обяснява Росен Петров. - Той се съгласи, след като му казах, че ако липсва един месец от екрана и ние си мълчим, жълтите вестници щяха да напишат, че е умрял” След малко повече от месец Трифонов различава топка за билярд на екрана и решава, че е време да се върне на работа. Прави го първо в “Мюзик айдъл” - по онова време музикалното риалити се продуцира от “Седем осми”. Дни преди това обаче влиза в шоуто точно преди записа му и дава интервю на живо, в което обявява и ново турне. 20 септември 2007 г. - Слави сваля черните си очила в първото шоу за новия сезон. Той се появява на малкия екран с обикновени очила с диоптър и екипът му веднага отбелязва, че така изглежда по-интелигентно и дори прилича на лекар. Тв водещият носи черни очила няколко месеца, докато лекува зрението си. 12 декември 2007 г. - Слави Трифонов подписва договор с Нова тв за музикалното риалити “Пей с мен”. От него е излъчен само един сезон. Това обаче е причината “Седем осми” да не продуцира повече “Мюзик айдъл” по Би Ти Ви след първия му сезон. Продуцентската къща винаги е имала ексклузивен прозорец за преговори относно реализацията на всички мащабни проекти на телевизията, казват тогава от Би Ти Ви. В съответствие с това тя единствена получава писмена покана да прави риалити предаването, но така и не отговаря на нея. Вместо това подписва с Нова тв, а “Мюзик айдъл” е поверено на “Междинна станция” на Иван Христов и Андрей Арнаудов. В края на 2011 г. зрителите на шоуто са между 1 и 2 милиона средно всяка вечер. 8 октомври 2012 г. - шоуто започва да се излъчва в HD качество. 6 ноември 2016 г. - провежда се национален референдум, чийто инициатор е комитет с председател Слави Трифонов. Тогава резултатите му не са признати, но и до днес политиците го използват като официална причина за дебатите за намаляване на субсидията за партиите. Две от всички 4176 предавания никога не са били излъчвани На 27 март 2017 г. Би Ти Ви излъчва повторение на старо издание вместо заснетия и предвиден епизод на предаването. Официалната причина е “несъответствие със стандартите за телевизионно съдържание”. Хора от екипа тогава разказаха, че Слави е говорил в предаването за референдума и е прочел писмото си от предния ден, в което отправя ултиматум до политиците да приемат мажоритарното гласуване. 18 април 2017 г. - “Шоуто на Слави” отново е спряно и е излъчен стар негов епизод. Би Ти Ви дава същото обяснение, като и при първото спиране. На следващия ден сценаристите заедно със Слави дават пресконференция, на която присъства и журналистът Васил Иванов от Нова тв. Той е бил злополучният гост, заради когото е свалено шоуто. В него Иванов говори за цензура и корупция сред колегите си. 6 май 2019 г. - Слави Трифонов обявява, че последното предаване на “Шоуто на Слави” ще бъде на 31 юли 2019 г. Компанията му сама отказва да поднови договора си с “Би Ти Ви Медия груп”, тъй като “от дълго време не се чувстват част от медийната среда”. В предаването е обявена томбола, с която ще бъдат раздадени всички подаръци, които Трифонов е получавал от гостите си през 19-те сезона на предаването, бюрото и диванчето в последния декор на предаването, както и 9-те книги, в които в първите години гостите оставяха своите послания за зрителите. 31 юли 2019 г. - шоуто свършва Още новини за България, Хисар и региона четете в Новинарски Сайт № 1 в Хисар и региона zahisar.com

July22

Людмила Живкова и нейната смърт

Автор : iva_petrova

Дни преди това в Боровец Живков уволнява дъщеря си от всички постове Някъде след 11,30 часа на 21 юли 1981 г. вефът в студентската ми квартира изведнъж млъкна. След кратка пауза зазвуча тъжна симфонична музика. Може би точно в 12 часа говорител със скръбен апломб съобщи, че е починала Людмила Живкова. Това става само 5 дни преди да навърши 40 години, пише 24 часа. Ето целия текст, който намерих в архива на БТА: “ЦК на БКП, Министерският съвет и НС на Отечествения фронт с дълбоко прискърбие съобщават, че след кратко боледуване почина днес в София Людмила Живкова, член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура. Нейната смърт е тежка и непрежалима загуба за партията и народа.” Останах като гръмнат. Предполагам, че в този момент ошашавени са се почувствали и много други хора. В ония години медиите нищо не пишеха за личния живот на партийния и държавен елит и малцина са знаели за здравословните проблеми на дъщерята на Тодор Живков. Беше обявен всенароден траур. Във в. “Литературен фронт” писателите изразиха своята скръб към починалата. Запомнил съм думите на Радичков: “Дете, ти пак ни изпревари...” На другия ден е публикувано заключението на специалната медицинска комисия за смъртта на Людмила. То е крайно пестеливо и редактирано лично от Тодор Живков: “В последно време в резултат на голямо пренапрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова бе влошено. Предприетите мерки за възстановяването на здравето ѝ доведоха до бързо подобряване. На 20 юли 1981 г. обаче състоянието ѝ рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил кръвоизлив и последвали тежки, необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21 юли 1981 г.” Документът е е подписан от: 1. Акад. проф. д-р Атанас Малеев - първи зам.-министър на народното здраве и председател на Медицинската академия. (Той е вуйчо на Людмила, брат на майка ѝ Мара Малеева - б.а.) 2. Проф. д-р Йонко Белоев - директор на Правителствена обединена болница 3. Проф. д-р Йордан Йорданов - дмн, ръководител на Центъра за борба с острата дихателна недостатъчност 4. Проф. д-р Сивчо Сивчев - патоанатом Всъщност по време на нещастието акад. Малеев е на международен конгрес по химиотерапия във Флоренция. Според Крум Благов, автор на книгата “Загадката Людмила Живкова”, “подписът под медицинското заключение за смъртта на племенницата му е сложен само за тежест”. ... Людмила Живкова влиза в политиката едва на 29 г. - през 1971 г. е назначена за първи зам.-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. През 1972 г. Живкова е преназначена за зам.-председател на оглавявания от поета Павел Матев Комитет за изкуство и култура. Година по-късно става негов първи заместник. И тогава се случва нещастието. На 12 ноември 1973 г. на път за летището Людмила катастрофира тежко Трябва да изпрати баща си, който заминава на официално посещение за Полша. Както обикновено е закъсняла и нарежда на шофьора на мерцедеса да кара бързо. На околовръстното шосе се удрят челно с москвич, който неправилно изпреварва камион. Людмила получава черепно-мозъчна травма и изпада в безсъзнание, лицето ѝ е нарязано от счупените стъкла. Съпругът ѝ Иван Славков казва: “Като я видях в “Пирогов”, едва я познах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше силно мозъчно сътресение. След това ѝ забраниха да пътува, особено със самолет. Тя обаче рипна още на третия месец да оправя България”. В книгата си за Людмила проф. Недьо Недев свидетелства: “Откарват я в “Пирогов”, мобилизират най-добрите специалисти да я лекуват. Привличат лекари от чужбина. Прилагат лечение под ръководството на Петър Димков. Използват вани с екстракт. В Париж ѝ правят пластична операция. Тя се съвзема и през февруари 1974 г. се връща на работа.” В медиите, разбира се, няма никакво съобщение за катастрофата на Живкова. Сигурен съм, че не е имало нищо и в бюлетините на КАТ, ако въобще са издавани такива. Светкавичната политическа кариера на Людмила обаче продължава. През 1975 г. сяда на стола на Павел Матев, като постът ѝ председател на комитета вече е с ранг на министър. Заедно с това оглавява и Съвета на председателите на творческите съюзи. От 1976 г. е член на ЦК, а през 1979-а влиза в състава на Политбюро. Людмила се връща на работа, но последиците от катастрофата оказват трайно влияние върху здравословното и психическото ѝ състояние. Тя сякаш заживява втори живот. Възприема такъв аскетичен режим на хранене, който по-скоро е режим на гладуване. Увлича се по източни учения и философии, по старите руски мистици, става горещ поклонник на индийската култура, практикува йога, става вегетарианка и стриктно следи теглото ѝ да не надхвърли 48 кг. Отказва се от помощта на научната медицина и започва да търси услугите на билкари, екстрасенси и “нетрадиционни” лечители. Поддържа връзки с Ванга и пие билки по нейни указания. “За мое съжаление, Людмила потъна в окултните науки и срещите си с врачки, но нищо не можех да направя”, заявява медицинската сестра Ани Младенова в интервю за “24 часа” през 2012 г. Людмила и Иван Славков са кумове на сватбата ѝ. “Людмила практикуваше някакви рисковани експерименти за “разгряване” на енергийните центрове и в същото време сякаш забравяше, че човешката енергия - физическа или психическа - има предел...”, пише Богомил Райнов. 1981 г., последната в живота на Людмила, не започва добре за нея. Предстои честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Идеята за това честване е нейна, тя е и ръководител на комисията по организирането на тържествата. Според плановете ѝ тържественото събрание трябва да е в зала №1 на НДК, където да звучи Одата на радостта от Деветата симфония на Бетховен. Но тя тактично е отстранена като ръководител на комисията, която е преобразувана в комитет и негов председател - за по-голяма представителност!? - става Тодор Живков. Това няма как да не удря жестоко по самочувствието и амбициите ѝ. На 17 февруари Живкова заминава на двуседмично посещение в Индия, където открива изложбата “Тракийското изкуство по българските земи”. Отделно от официалната програма тя има много срещи и посещения, за които никой от делегацията не знае. Тръгва слух, че е посетила храмове на богинията на смъртта Кали, което било лоша поличба. В самолета при обратния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, казва им по няколко странни изречения, които за някои звучат като прощални, и им подарява бели кърпички. На Левчев например казва: “Пази я внимателно и не я развявай, защото вътре има посипан кристален бял прашец, който не трябва да се разпилее. Даде ми го Сей Баба. Казват, че превръщал една материя в друга...” Въпреки дългия и тежък полет от Индия само няколко часа след кацането на летище София Людмила излита за Мексико. За по-малко от 24 часа прелита 11 часови пояса. И когато на 28 февруари самолетът приземява на аеропорта на Мексико Сити, тя няма сили да слезе от него. А е дошъл да я посрещне министърът на образованието Фернандо Солана. Посланикът ни в Мексико Богомил Герасимов се качва в самолета: “Людмила лежеше като безжизнена на седалката. Лицето ѝ бе бледо и изпито. Тя гледаше към мен, но не ме виждаше. Мисля, че изобщо не чуваше какво ѝ казвам...”, разказа амбасадорът. Бодигардовете Димитър Мурджев и Петър Петров я изнасят на ръце от самолета и я закарват с автомобил в хотел. Идва лекарка от съветското посолство, но Людмила не я допуска до себе си. От години тя има фобия от съветски шпиони и дори обвинява бодигарда си Мурджев, че е човек на Кремъл. Свързват се по телефона с Тодор Живков, който е на посещение в Москва. Той нарежда за Мексико да излети специален самолет с лекарски екип и Иван Славков. До пристигането на самолета обаче Людмила се съвзема и се включва в програмата. Славков остава недоволен, че са му загубили напразно времето, и отказва да придружи жена си в “мероприятията”. В България Живкова продължава да работи много. Освен задълженията си в Комитета за култура в началото на април тя участва в 12-ия конгрес на БКП, на който е преизбрана за член на Политбюро На парламентарните избори през юни става депутат за втори мандат. Преизбрана е и за член на Министерския съвет. В същото време обаче е разкрита голяма афера във фонд “Културно наследство”, създаден специално за 13-вековния юбилей. Ръководители на фонда са уличени в големи финансови злоупотреби. “Когато видя документите, тя беше сразена - пише в книгата си “Вторият етаж” Константин Чакъров. - Не можеше да повярва, че член на ЦК ще направи това.” Последната ѝ публична проява е срещата с ръководителки на националните комисии за работа с деца - 23-27 юни. После заминава за Боровец, където почива и баща ѝ. “С нас имаше и лекар, който я наблюдаваше и провеждаше необходимото лечение. Но пред очите ми тя губеше сили с всеки изминал ден, отпадаше физически все повече и повече...” Това пише в мемоарите си Живков. В тези мемоари обаче няма и ред за тежките разговори и спорове, които водят баща и дъщеря за начина, по който тя ръководи културата в България, за отношението ѝ към “съветските другари”, за недоволството към нея у някои членове на Политбюро. Както и за нейното бъдеще в политиката. Иван Славков не ходел често там, но веднъж споделя с Любомир Левчев: “Яко я притиснахме с баща ѝ. Дано този път се вразуми...” Богомил Райнов пише, че без да сдържа гнева си и без да си мери думите, Живков обвинявал щерка си, че пречи на дейността му, наместо да помага, че излага и себе си, и него, че става за смях. И още: “Бащата, асистиран от зетя, отправя към дъщерята множество тежки обвинения срещу поведението ѝ на общественик и държавник.” Богомил Герасимов ми каза, че в Боровец Живков я уволнява от всички постове. Това тя не може да понесе. Според дипломата смъртта ѝ е едновременно убийство и самоубийство. (Виж карето на 54-а стр.) На 20 юли Людмила се прибира в София във вила “Калина”. Според охранителя Мурджев това става около 15 ч. Според шофьора Зафиров - към 18. Мурджев получава от нея рецепта, за да купи лекарство. Според него става дума за приспивателното дормопан. Людмила освобождава управителката на вилата и остава само с камериерката. По-късно тя първа ще намери Людмила безжизнена в “басейнчето” - зидана вана 2 на 2 метра, дълбока около 30 см. Димитър Мурджев е един от първите, написали мемоари за службата си в УБО. През 1992 г. излезе книгата му “Така ги видях”. Герои в нея са Живков, Людмила, Петър Младенов и Чудомир Александров. Мурджев разказва, че към 18 ч звъннал телефонът в дежурната стая. Чул в слушалката писъците на камериерката. Изтичали с шофьора в банята и занемели: “В басейнчето плуваше тялото на Людмила. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса ѝ... Беше мъртва.” Линейката пристига чак след час. По пътя спукали гума. Междувременно идва медицинската сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковката с лекарството дормопан и я заменя с нова опаковка, от която взима само две хапчета. Аутопсията на Людмила Живкова е направена сутринта на 21 юли от професорите Сивчев и Белов без помощта на асистенти. Протокол на аутопсията не е правен През 2000 г. проф. Сивчев казва на Крум Благов, че Людмила се е удавила в басейнчето: “Белият дроб се е изпълнил с течност и не е могла повече да диша, а не е имало кой да я извади оттам. Тя навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала...” Всичко звучи логично и убедително и може би щяхме да приемем, че това е истинската причина за смъртта на Людмила, ако след време проф. Сивчев по повод причината за удавянето ѝ не беше казал: “Това е тайна, която ще отнеса с мен...” С годините се “утвърдиха” три най-възможни причини за смъртта на Людмила: 1. Нещастен случай. Става ѝ лошо в банята, свлича се във ваната и се удавя. 2. Самоубийство - гълта всичките хапчета дормопан, заспива и се удавя във ваната. 3. Убита. Не съм привърженик на конспиративните теории, но мира не ми дават едни думи на Живков, написани в неговите “Мемоари” (1997): “Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината ѝ е била резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно “вмешателство”... През 1981 г. Живков държеше здраво цялата власт. Защо не нареди да бъде разплетена истинската причина за смъртта на Людмила... Богомил Герасимов: Смъртта ѝ е убийство и самоубийство едновременно Вероятно звучи абсурдно, но причината за смъртта на Людмила Живкова може да се определи едновременно като убийство и самоубийство. Във всеки случай тя не беше естествена, вследствие на стари травми, заболяване или преумора, а насилствена - в резултат на безапелационната заповед на Кремъл да се сложи край на ролята, която играеше Людмила в политическия живот на България. Тази заповед обаче не можеше да постигне търсения ефект, ако липсваше сервилното послушание, бих казал, дори ако го нямаше паническото решение на Тодор Живков да се впише в московския сценарий срещу дъщеря си. Людмила Живкова си отиде като дъщеря на Тодор Живков, но не и като председател на Комитета за култура. След намесата на Кремъл тя беше уволнена от баща си, който я принуди да се прави на болна в Боровец, да приеме отстраняването си от обществено-политическия живот на страната като залог за личното му оцеляване. Това на практика беше моралното ѝ убийство. Самоубийството с таблетките дормопан беше израз не само на нейното отчаяние, но и на протеста ѝ срещу чуждия диктат и предателството на баща ѝ. Тя прибегна до тази крайна мярка, за да разберат всички и навсякъде, че няма да има Ода на радостта в зала №1 и на нейно място като при опело на 1300-годишнината ще звучи реквием Още новини за България, Хисар и региона четете в най-четения и предпочитан сайт от всички гости и жители на Хисар zahisar.com

July22

Започнаха ремонт на улиците в Хисаря

Автор : iva_petrova

Започва реконструкция на четири улици в Хисаря, кметът на общината инж. Пенка Дойкова вече направи символична първа копка на ул. „Антон Иванов“ . На ритуала присъстваха ръководството на общината и жители на града, пише Марица. Проектът "Рехабилитация и реконструкция на уличната мрежа в населените места на Община Хисаря" обхваща участъци от ул. „Антон Иванов“, „Илин Паунов“ и „Здраве“ , както и една улица в квартал „Момина баня“. Предвидените дейности включват изграждане на ново пътно легло и полагане на асфалтова настилка на улицата в кв. "Момина баня", полагане на бордюри и изграждане на нови тротоари. По ул. „Антон Иванов”, „ Илин Паунов” и ул. „Здраве" се предвижда реконструкция на съществуващата улична настилка, подмяна на бордюри, ремонт на съществуващите тротоари и отводняване. Стойността на проекта е 1 952 589 лева без ДДС. В тази сума са включени разходи за строително-ремонтни работи, за строителен надзор, за консултантски услуги по управлението на проекта, както и авторски надзор. Строително-монтажните работи ще се изпълняват от „Пътинженеринг“ ЕООД ​-Пловдив, а фирмата, упражняваща строителен надзор е „Стройнорм“ ЕООД -София. Това е поредният проект, за който Община Хисаря спечели пред Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 и сключи договор с Държавен фонд „Земеделие по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7, която е за основни услуги и обновяване на селата в селските райони Още новини за Хисар и региона четете в Новинарски Сайт № 1 в Хисар и региона zahisar.com Само в zahisar.com ще прочетете всичко за Хисар на 1 място

July20

Дядо Николай е вероятен наследник на патриарх Неофит

Автор : iva_petrova

Успя да обедини около себе си свещеници, миряни, политици и бизнесмени, пише 24 часа Ремонтира разрушени храмове и построи нови Създаде духовна академия в града на тепетата Пусна първата православна телевизия Има активна позиция по злободневните проблеми в обществото, но от година спря публичните коментари Въведе неделното вероучение Пловдивският митрополит Николай стана на 50 години. Юбилеят му беше отбелязан на 19 юли със света литургия в манастира “Св. св. Кирик и Юлита” край Асеновград, на която присъстваха патриарх Неофит, целият синод, Симеон Сакскобургготски, областният управител Здравко Димитров, представители на висшия клир и гръцки владици, политици, бизнесмени, кметове. Патриарх Неофит връчи орден “Св. св. Кирил и Методий I степен” на юбиляря Премиерът Бойко Борисов пък му изпрати юбилейна монета за създаването на Българската екзархия, изработена от злато и сребро. Дарът от президента Румен Радев е книжно издание за християнската аскетика от 1821 г. “Не е случайно, че владиката избра именно “Св. св. Кирик и Юлита”. Шест години той водеше съдебна битка със съюза на архитектите за обителта. Накрая успя да я върне на църквата и това е една от големите му победи”, казват присъствали на литургията. Според духовници дядо Николай е вероятен наследник на патриарх Неофит. Те изброяват 7 факта, които го правят претендент за патриаршеския жезъл. 1. Пловдивският митрополит вече отговаря на най-важното условие, записано в Устава на българската православна църква - да е навършил 50 г. Първият български патриарх след Евтимий Търновски е Кирил. Той е избран през 1953-а, когато е на 52. Патриарх Максим става глава на Българската православна църква на 56 г., а Негово Светейшество патриарх Неофит заема поста на 68 години. Митрополит Николай е изпълнил и второто условие, записано в устава - да има минимум 5 г. като владика - той е начело на Пловдивската епархия 12 г. 2. Другото изискване е да е добър религиозен водач и страж на православието. Владиката се доказа като такъв. Успя да обедини около себе си както свещениците, така и миряните, общинарите, бизнеса, военните. Във всенародни тържества се превръщат церемониите по посрещането на свети мощи под тепетата. В тях участват представителни военни подразделения и духов оркестър. Литийните шествия се провеждат по главната улица и към тях се присъединяват много граждани. Последната реликва, донесена под тепетата, бе честната глава на света Марина. Светинята пристигна от Гърция във вторник, в навечерието на празника на църквата “Св. Марина” в Пловдив. Хиляди вярващи чакаха на опашка с часове, за да се поклонят пред мощите. В същия храм се намират и мощи на свети Лука, дарени на Пловдивската митрополия от Руската православна църква. В традиция се превърна тържествената служба в катедралната църква “Св. Богородица” по случай празника на Пловдив - 6 септември. Тогава в храма един до друг застават представителите на местната власт и политици от различни цветове. А дядо Николай не пропуска да призове към единение и да разкритикува разкола, който е обхванал душите и сърцата на народа. “Владиката е духовната адреналинова инжекция, от която Пловдив имаше нужда. Не знам дали жителите му си дават сметка какъв изключителен човек е. Вероятно след години ще се оцени, че сме били късметлии да бъдем негови съвременници”, каза Радомир Чолаков, който е бивш епархийски съветник на дядо Николай и член на Върховния църковен съвет. 3. Още през 2007-а, когато бе избран за митрополит, дядо Николай захвана големи реформи. Първата задача, която си постави, бе да прочисти храмовете от вехтории и да ги превърне в приятни места за молитва, каквато е основната им функция. Ремонтира запуснатите църкви и започна строителство на нови, като успя да привлече спомоществователи. “Епархията се простира върху 9 духовни околии - Пловдивска, Пазарджишка, Асеновградска, Смолянска, Пещерска, Панагюрска, Хасковска, Карловска и Ивайловградска. Броят на църквите е около 470. Някои се намират в труднодостъпни райони, но няма такива, които владиката да не е посетил”, твърдят свещеници. Пловдивският митрополит погна и тях. При неговия предшественик дядо Арсений мнозина се появяваха в църквите с омазнени бради и захабени раса, което отблъскваше миряните. Дядо Николай подари на всички попове по два комплекта плат, за да имат чист и угледен вид. 4, 5 и 6. Негова заслуга е създаването на Пловдивската духовна академия, на православна телевизия, както и въвеждането на неделните вероучения. Жителите на Куклен са му благодарни, тъй като след намесата му се осуети изграждането на крематориум. През февруари 2017 г. дядо Николай отиде на събрание на местните, на което анатемоса намерението на инвеститорите. “Изгарянето на мъртъвци не е християнско. Човекът е създаден от пръст и след приключване на земния му път останките му трябва да отидат там”, отсече владиката. 7. Според привържениците му, освен че е ревностен бранител на църквата, Пловдивският митрополит има и активна гражданска позиция. Дядо Николай категорично се обяви срещу абортите, гейпарадите, съжителството без брак и сурогатното майчинство. Обяви се и против приема на бежанци. “Християнската традиция повелява състрадателност. Добре, помагаме им и ще го правим с каквото можем. Но не ви ли притеснява, че ИДИЛ не проявява човеколюбие не само към своите, но и към чуждите”, казва владиката. Не всички действия на Пловдивския митрополит обаче се посрещат радушно. Интелектуалци скочиха срещу него, след като обнови с винили митрополитската църква “Св. Марина” в Пловдив. Те дори сезираха прокуратурата. “Наричат ни с обидни имена, сипят клевети, обявяват ни за престъпници. Защо? Защото сме се осмелили да ремонтираме и да се погрижим за благолепието на няколко храма. Без да искаме консултации от специалисти атеисти, за да ни обясняват как трябва да изглежда една православна църква и какъв е нейният автентичен вид”, заяви владиката. В крайна сметка не се стигна до привличане към наказателна отговорност. Преди година обаче Николай спря да коментира злободневни проблеми в държавата. След всяко празнично богослужение винаги се обръща към миряните Дядо Николай бе атакуван и заради луксозните автомобили, които получи от бизнесмени. Отговорът му беше, че ги е приел, защото са му необходими да обхожда голямата си епархия. “За 12-те години, откакто е митрополит, той изнесе голяма тежест на гърба си. Това проличава и по прошарената му брада и коса”, отбелязват миряни. Според тях епархията досега не е имала такъв ярък духовен водач, който би бил и достоен патриарх Още новини за България, Хисар и региона четете в Новинарски Сайт № 1 в Хисар и региона zahisar.com