October7

При задължения към хазната ще спират граждани с 30 000 лева на границата

Автор : iva_petrova

Който носи 30 000 лв. или повече и преминава границите на ЕС към трета страна, ще бъде спиран от митничарите, ако има задължения към хазната. Това предвиждат промени във Валутния закон, предложени от финансовия министър Владислав Горанов. Ако бъдат приети от МС и парламента, те трябва да влязат в сила от 1 юли 2020 г. Наказанието за тези, които опитват да пренесат суми над този размер, е 1/5 от стойността на необявените суми, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях. Когато обаче необявените суми или благородни метали са укрити по специален начин, наказанието е 1/4 от укритата сума или скъпоценности. Българските данъчни служби пък ще обменят информация с колегите си за трансгранични данъчни схеми, които целят укриване на данъци или придобиване на данъчно предимство. Мотив за промяната са случаи като “Панама пейпърс”, които са разкрили ролята на консултантите за действието на такива схеми. Това предвижда предложена пак от министър Горанов поправка в Данъчно - осигурителния и процесуален кодекс. Всеки консултант по такива схеми ще бъде задължен за докладва за тях на съответните данъчни служби. Задължението е за адвокати, данъчни консултанти, счетоводители, финансови съветници, банки, инвестиционни или застрахователни посредници. Всички получени доклади и сигнали ще се вписват в защитения централен регистър. Той ще бъде достъпен за всички данъчни служби на държавите - членки на ЕС. Предложените поправки, които въвеждат евродирективи и изисквания, ще се отнасят до всяка договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива. Законът обаче дава право на консултантите да се освободят от задължението да докладват пред данъчните. Първото изключение е, ако консултантите са задължени по специален закон да пазят тайна на клиентите си. Второто изключение е, ако те са работили по част от данъчна схема и е възможно да не знаят, че съществува такава. За да се възползва от задължението за доклад обаче в този случай консултантът трябва да представи доказателства, че не е знаел за нея Още новини за България, Хисар и региона четете в Новинарски сайт № 1 в Хисар zahisar.com

September27

Кеворк Кеворкян с поредната силна статия

Автор : iva_petrova

Миналото е заседнало като рибена кост в гърлата на днешните лай.ари от всякаква порода – от 30 години не могат, и не могат да го изчегъртат. И все намират някаква причина да унижат по-известните ни хора И изведнъж се обади Карбовски. От него медиите научиха, че Юлиан е починал. Научиха също, че напоследък неговият екип се е грижил за професора. Заслужават похвала. Жалейката на Карбовски завършваше така: „Бог да те прости, професоре, за мен беше разкош да те познавам”. Това признание ме подсети за доста неща. Но преди това да кажа, че смъртта на Юлиан истински ме натъжи. Години наред бяхме близки – всъщност, това едва ли е точната дума. Той можеше да се обади в 11 вечерта, за да каже, че идва да вечеря при нас с Джени, покойната ми съпруга - и веднага затваряше телефона. И докато се чудехме дали сме го разбрали правилно, звънецът на входната врата вече звънеше, от „Гаврил Генов“ /тогава/ до „Шести септември“ бе съвсем близо. И какво да го правим сега – а пък и носеше кофичка от кисело мляко, наполовина пълна със ситни маслини. Докато му обяснявахме, че току-що се връщаме от вечеря, а пък и живеем почти нелегално в апартамента на професорката, майката на Джени, той вече я подкарваше към кухнята. Но човек не можеше да му се разсърди, не знам защо. Имаше нещо объркано зад тази агресивност. Прескачам 40 години напред. Преди няколко месеца реших да видя, какви ги върши в предаването си по „Евроком“ и попаднах на него точно в момента, когато Юлиан казваше: „И как не се намери в цяла България една жена, която да ме приласкае?“ Звучеше направо ужасно – но пак се процеждаше нещо странно зад този поплак - толкова агресивно да искаш любов, но и толкова откровено? Това не беше театър: след смъртта на неговата Диана, той все по-малко и малко играеше, а беше абсолютен майстор в баламосването на зрителите, те го мислеха, че прегрява и дори нещо повече, но той пък си ги въртеше, както си иска. Изобщо не се притесняваше, какво мислят за него. Мина през доста предавания и телевизии, на повечето места го търсеха за ролята на необузданото сърдито старче, дори откровено му се надсмиваха – макар самите те да бяха фасулковци, нищо повече. По Би Ти Ви го почетоха уж с уважение, но не пропуснаха да споменат фразата му „Гледам и не вярвам на ушите си“. Няма значение колко книги си написал и какво представляват те – фасулковците книги не четат и заради това дори не се усещат, какво правят понякога, в каква дивотия нагазват. Писал съм няколко пъти за Юлиан, включително и доста критично, но той даваше вид, че не сърди, макар че с часове обсъждаше дописките ми. Но е участвал години наред в моята „Всяка неделя“, познаваше ме добре и може би не искаше да изостряме отношенията си. Във всеки случай, не се обади, когато му пратих новата си книга „Личности и буболечки“, а там има голям портрет и за него. Той пък писа още преди трийсетина години доста пространно и ласкаво за мен в книгата си „Телевизията – живот и чудо“, писа и в книгата си „Спомени“ - но съвсем ясно си спомням, че и аз не коментирах книгите му. В спомените си пише следното: „Моята широка известност като творец се дължи на многото ми телевизионни изяви, на книгите ми и на безбройните ми публикации в печата. Но тя е благословена преди всичко от системните ми участия във „Всяка неделя“. Не знам дали аз съм, макар и мъничка част от живота на това предаване. Но категорично твърдя, че то е част от моята биография. То първо ме подтикна да се държа в телевизионното пространство страстно, вдъхновено, но и като владея себе си, чувствата си, мислите си“. По-късно Юлиан позабрави тези си думи, но важното е, че ги е казал някога… Давах му в предаването пет-шест коментара годишно, той винаги се пазареше без успех за още участия – но си беше отличен познавач на театъра, вън от всякакво съмнение. Беше и номенклатура, 20 години главен редактор на списание „Театър“ – но във „Всяка неделя“ дори естет като Вили Цанков с удоволствие си партнираше с него… През последните години външно изглеждаше, че е фиксиран в непосилната битка с публиката, а неговата, или поне част от нея, беше доста кръвожадна. Но, всъщност, мисля, че го занимаваше главно докъде ще бъде затрита/заличена истинската духовност, ще остане ли нещо от него/от нас/ от вас – или фасулковците ще развеят своя байрак над развалините на Смислеността. Без нито да гледат, без нито да чуват – а и те никога не са имали нужда от това. Кьорави катъри. Това го караше да истеризира, тогава трудно се издържаше. Признавам си: много пъти ме е карал да си мисля, че човек трябва да пази старостта си, да я направи неприкосновена, но не посмях да му кажа. А и той нямаше да ме послуша. И заради това съм натъжен. Както и да е. И какво сега – Карбовски му благодари: „Бог да те прости, професоре, за мен беше разкош да те познавам”. Разкош? Разкош. Трябва да направя една уговорка – Карбовски може и да не повярва, негова си работа. Продължавам да смятам, че е истински самороден талант. Много различен от всички останали телевизионни работяги. Дори самият Левчев го оприличи на ранния Маяковски. Чувствах се чудесно с него във „Всяка неделя“, уж ме дразнеше, но, всъщност, ме мотивираше. Надявах се, че дълго ще работим заедно, но страхливците от БНТ спряха предаването. И той, като Юлиан, крие зад хашлащината си някаква уязвимост, добър човек е, със сигурност. Не съдете по опаковката му. Хубаво е, че му е домиляло за Юлиан. Усещал се е разкошно с него. Аз обаче се сетих за друго. Как същият Юлиан бе наречен преди години – да го кажа ли? Трябва да го кажа: „Приятен социопат“. Това се случи по време на изборите през 2007 година. Ето какво съм писал в дописката си „Огледало за Б.Б.“ /6 ноември 2007 година/: „На втория тур Карбовски пак бе поканил Вучков. Уж да го слуша, но всъщност да се опита да го подхлъзне. Невъзможна мисия, понеже Юлиан е доста по-ловък и устат. А и доста по-смел. Например, той казва, че политическата класа трябва да се направи на салата. „Каква точно? Италианска или друга?”– пита Карбовски и отмята въпроса. Накрая направи и нещо отвратително – нарече Вучков „приятния социопат”. Дяволите да ви вземат – колко години са ви нужни, за да усетите, че някой ви е „разкошен“? Сега, покрай смъртта на Юлиан – цели 12 години са били нужни. А иначе, за други – за Другото – колко ще са ви нужни, колко да ви отпуснат, за да узреете? Хайде, не е нужно да си купувате разкош от някого – просто се опитайте да го разберете, да го проумеете, а пътьом да станете и по-милостиви. Обикновено милостиви – не разкошно милостиви. Проклетата наша българска милозливост – все идва със закъснение, ако изобщо дойде. В социалните мрежи и повечето сайтове смъртта на Юлиан не отприщи обичайните черни страсти, тъкмо обратното – болшинството от хората, почти всички, изразяваха скръбни чувства и уважение. Но сега. Приживе с Юлиан се гавреха с наслада – и къде бяха тогава нажалените му сега почитатели? Все не можем да съберем кураж да се опрем на гаврошите, а те са си много лесни… Миналото е заседнало като рибена кост в гърлата на днешните лай.ари от всякаква порода – от 30 години не могат, и не могат да го изчегъртат. И все намират някаква причина да унижат по-известните ни хора. Няма да мирясат проклетите Гробари на Прехода. Сега пък някакъв главунчо не давал пенсия/награда на Маргарита Хранова. Писал съм и за тия пенсии - виждат ми се като милостиня. Но не оставяйте Маргарита да се самооплаква пред камерите – а докарайте пред тях въпросния главунчо, него да го чуем. В края на краищата, нека спрат напълно несмислените воаяжи на екскурзиантката Захариева – и да оправят пенсията на Хранова. Други са „приятните социопати“, други. Но ги държат на завет, за да се подхилкват от там на наивници като Юлиан. Разкошно разбираше театъра – но с Живота изглежда не беше много наясно. Беше живял десетилетия сам, а самотата е коварно животно… *** Друго е по-лошо, далеч по-лошо – това е Разкошът на Забравата, играта на Казах-Не казах, тя е като циганската Тука има-Тука нема – но е далеч по-мръснишки измамлива. Костов не си спомня, че се е разсърдил на Народа; Симеон – че го накара да си смени чипа, може би с немски, втора употреба. Той и друго каза – че за 800 дни ще ни заведе в Рая, поне пред портите му. А после излъга, че не е споменавал никакви 800 дни – трябва да си смените и ушите, налага се. Това последното не го каза, но то се подразбра. Казах-Не казах. Гледаш го в устата – и не вярваш на очите си – нещо такова би казал Юлиан. *** Симеон. Мая Костадинова, която вече е в Нова телевизия, направи добро интервю с него – остри въпроси, опаковани с измамна миловидност. Започна с обръщението „Ваше Величество“, а той дори не премигна. Но когато през далечната вече 1990 година го попитах, как да се обръщам към него – с Ваше Величество или по друг начин – той изрече безучастно „Това няма значение“. Сетне беше премиер, за доста повече от 800 дни и съвсем заряза „царството“. А сега пак е цар. И е много ловък в Тука има-Тука нема. Иначе обаче си го биваше, за първи път от доста години насам. Мая го пощади донейде, специално за дядо му – нали беше Денят на Независимостта, трябва да забравим касапниците на Фердинанд - дори да си мислим - за половин ден, какъв Разкош е бил и той. Имаше важни моменти/отговори. Пенсията изглежда го е охрабрила – каза, че НАТО не е до гроб. Това по неговите стандарти е нечувана откровеност. Но аз се сетих, че още през януари 1999 година каза във „Всяка неделя“, че членството в алианса е скъпо удоволствие. С мънкане удари една балтия на Захариева, заради истериите й около изложбата в руското посолство – нейните истерии обаче са добре пресметнати. Една парламентарна монархия е най-доброто решение – каза новият ни цар. Мълча докато управляваше като премиер, обаче сега е сигурен, можете пак да му шиете юрганчета. Не знае какво мисли за Бойко, но пък е добър в сметките: поправи Мая, че не е изкарал три пълни мандата, все пак. И това бе нечувана храброст. И накрая: не би се обидил на Народа, неговият случай не бил такъв. Ами онзи чип? Карай да върви. Разкош Още интересни теми и новини четете в най-четения и предпочитан сайт от всички гости и жители на Хисар и региона zahisar.com zahisar.com е Сайт №1 в Хисар и региона, който ви информира точно и достоверно за всичко в България, Хисар и региона

September26

Дипломати посетиха Базиликата на Пловдив

Автор : iva_petrova

Почетоха и откритите в храма кости на 252-ма, погребани през Х - ХІV век Стена на толерантността с думите на Левски "Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност" откриха 23-ма дипломати в Епископската базилика в Пловдив. Всяко от посолствата е оставило надпис. На американското текстът гласи "Любовта е единствената сила, способна да превърне врага в приятел", а на гръцкото - "Любовта е търпелива, радва се на истината и преодолява всичко". Преди това бяха почетени с паметна плоча откритите при разкопките кости на 252-ма жители на града. През VІ в. във Филипопол е имало земетресение, което е разрушило храма. Впоследствие през средновековието той е бил превърнат в некропол. "Костите се съхраняват. Търси се подходящо място да бъдат препогребани и да намерят покой", обясни археоложката Жени Танкова. С тази церемония беше направено предпремиерно откриване на Епископската базилика, в която са експонирани над 2 дка римски мозайки на две нива. "Тя е събирала обществения, духовния и политическия живот на Филипопол. Съвсем скоро ще възкръсне за нов живот след 17 века", отбеляза водещият Бойко Василев. Двама бивши посланици на САЩ у нас - Ерик Рубин и Джон Байърли, бяха сред гостите. Шефката на "Америка за България" Нанси Шилър беше своеобразен домакин. "Това е специално място, чакало 17 века правилните хора и момент, за да възкръсне отново", отбеляза кметът Иван Тотев. И допълни, че реставрирането на Епископската базилика е най-големият публично-частен проект между общината и "Америка за България". Над 15 млн. лева е инвестицията Още новини за Хисар и региона четете в Новинарски сайт № 1 в Хисар zahisar.com

September23

Днес започна астрономическата есен

Автор : iva_petrova

В 10.00 часа и 50 минути днес у нас настъпва есенното равноденствие и започва астрономическата есен, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология. Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо. Според метеорологията есенни са месеците - септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май - в Южното полукълбо. Есента е преходен сезон, през който понякога има доста високи температури в неговото начало /т.нар. циганско лято/, има и умерени до по-ниски температури към неговия край. Със зимното слънцестоене - около 21 декември в Северното полукълбо и около 21 юни в Южното полукълбо, започва астрономическото начало на следващия сезон - зимата. През деня ще се задържи почти без валежи, но вечерта в западните райони ще започнат превалявания от дъжд. Ще духа слаб, в Източна България до умерен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще са предимно между 24° и 29°, в София около 25°. Атмосферното налягане ще се понижава и ще бъде по-ниско от средното за месеца. По Черноморието ще бъде слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югозапад. Максимални температури между 22° и 25°, температурата на морската вода е 21-22°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала. Над планините облачността от запад ще се увеличава и вплътнява. Главно във вечерните часове в масивите от Западна България ще има валежи от дъжд. Ще духа слаб до умерен юг-югозападен вятър, а по най-високите части – умерен запад-северозападен. Максималната температура на 1200 метра ще е около 21°, на 2000 метра – около 14°. Според синоптика Петър Янков есента ще е суха и топла, с температури до 29 °C. Няма да има екстремни затопляния, но средните температури за септември ще са около 24-29 °C. През декември времето ще е топло и има вероятност на Коледа да няма сняг. Очакват се, обаче и вълни на захлаждане и валежи в края на лятото. "Типично есенно време, но условията за мощна купесто-дълждовна облачност и летни валежи ги има. Особено по Черноморието е възможно да има и по-силни гръмотевични бури. Обикновено в края на септември по нашето Черноморие се появяват такива явления", коментира Янков Още прогнози и информация за времето четете в най-четения и предпочитан сайт от всички гости и жители на Хисар zahisar.com

September23

Почина професор Юлиан Вучков

Автор : iva_petrova

На 83 годишна възраст във военна болница почина професор Юлиан Вучков". Юлиан Димитров Вучков е български есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен теоретик, критик, доктор на науките. Създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания. Дълго време погрешно наричан и самонаричащ се „професор“. От октомври 2012 г. – почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от 2013 година – и на Университета за национално и световно стопанство. Юлиан Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878 – 1944)“. Завежда кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959 – 1969, а от 1969 до 1990 е главен редактор на списание „Театър“. Работи дълги години в Канал 1 (в предаването „Всяка неделя“), 7 дни ТВ, където създава рубриката „Храна за душата“ – предаване, посветено на проблемите и философията на човешкото съществуване. Първото си предаване „Ум робува, ум царува“ води по Канал 2001[4] в продължение на три години. По-късно води предаването „Размисли и страсти“ по телевизия СКАТ. До февруари 2009 г. Вучков е водещ на предаването „Времена и нрави“ по телевизия ТВ2. Предаването е на живо, гостуващите музиканти свирят и пеят на живо, без плейбек или сингбек. Води рубрика „Посланията на Юлиан Вучков“ във „Вестник за жената“. В края на февруари 2009 г., Юлиян Вучков е отстранен от телевизия ТВ2, както и неговото предаване „Времена и нрави“ е свалено от ефир. Впоследствие е преместено в телевизия ББТ, където се излъчва за 4 месеца, а впоследствие напуска канала. Вучков продължава да работи в Нова телевизия в предаването „Здравей България“ като „Морален наблюдател“ един път седмично, в което 10 минути той дискутира относно морала в обществото. От 7 септември 2010 г. стартира предаването „Времена и нрави“ по телевизия „Канал 3“. През март 2012 г. напуска Канал 3 заради получени по-добри предложения от други телевизии. През 2013 г. се подвизава в предаването „Гореща точка“ по ТВ 7. През март 2014 г. предаването му „Времена и нрави“ е преместено в телевизия Евроком. През 2017 г. Евроком снима документалния филм за Юлиан Вучков „Студиото на живота“. Юлиан Вучков публикува за пръв път през 1965 г. Автор е на около 150 публикации в печата и на повече от 20 книги в областта на художествената култура и етиката. Има приблизително 150 участия в телевизионни предавания и 50 участия в Българското национално радио. Юлиан Вучков е отличаван многократно с различни награди. През 1968 Съюзът на българските писатели (СБП) награждава книгата му „Театрални светове“, година по-късно получава втора награда за критика на Четвъртия национален преглед на българската драма и театър, а през 1980 трудът му „Българската драматургия 1944 – 1979“ е удостоен с наградата на Съюза на артистите в България, през 1984 г. същият труд бива отличен с Първа награда за критика на Шестия национален преглед на българската драма и театър. През 1970 г. Ю. Вучков получава орден „Кирил и Методий“ I степен, пет години по-късно става лауреат на Димитровския комсомол за публицистичния си труд „Човешки нрави“. През 1977 г. става Заслужил деятел на културата, а през 1983 г. – Народен деятел на изкуството и културата. През 1986 г. е удостоен с орден „Народна република България“ I степен, а през 1998 г. Съюзът на българските писатели отличава книгата му „Кратка история на световната драматургия“ с наградата за литературна история и критика. През май 2006 г. Юлиан Вучков получава награда за цялостно творчество от Съюза на българските писатели. През април 2007 г. Юлиан Вучков бива удостоен с високата награда за цялостно творчество „Златната муза“; специално отличени биват трудовете му „Кратка история на световната драматургия“ и „Теория на художествената култура“. Прочута стана фразата му "Гледам и не вярвам на ушите си!" Редакцията на Новинарски сайт № 1 в Хисар и региона zahisar.com поднася съболезнования на близките и роднините на проф. Вучков