August10

Над 300 човека не са обявили имуществото си в срок пред КПКОНПИ

Автор :

•Бившата външна министърка Теодора Генчовска е обявила едва през юли, че притежава 30 000 евро в Белгия •Евродепутатката Елена Йончева още не е декларирала имущество си Над 300 са управниците, които не са подали в срок имуществените декларации пред антикорупционната комисия. Това става ясно от регистъра на публичните лица, които обявяват имотното си състояние пред КПКОНПИ. Най-много са кметовете, зам.- кметовете и общинските съветници - 277 от тях не са декларирали навреме. Сред тях са зам. кметове и общинари от Перник, Гоце Делчев, Димитровград, Девин, Елин Пелин, Кирково, Пловдив. Според закона при неподаване на декларация започва проверка. 36 от народните представители също са изпуснали сроковете за подаване на декларации. Специфичното при тях е, че те не са само депутати от последния парламент, а и от предишните три народни събрания, затова сред неподалите декларации попадат музикантът Калин Вельов и юристът Георги Марков. Калин Вельов имаше интересен живот в Народното събраниеКалин Вельов имаше интересен живот в Народното събрание Бившият външен министър Теодора Генчовска пък я е подала чак на 26 юли. В нея я декларирала 30 000 евро на влог в Белгия. Произходът на средствата е от заплата. Все още декларация за миналата година не е подала евродепутатката Елена Йончева. 23-ма са областните и зам.-областните управители, които също не са обявили имуществото си. Сред подалите със закъснение е и зам.-шефът на Надзорния съвет на ББР Васил Щонов. Той е обявил моторна лодка "Рива" за 140 000 лв., която е придобил през миналата година. 47 болнични шефове също не са подали в срок декларациите си. Със закъснение това е сторил бившият шеф на "Пирогов" проф. Иван Поромански. Той го е сторил едва през юни. В нея е посочил, че притежава 4 апартамента в София, гараж, вила с дворно място в ловешкото село Стефаново и къща с двор в Австрия с площ 400 квадрата, но той нея я има от 2013 г. Той има още две ливади, 27 декара гори и 45 декара земеделска земя. Има и 12 влога, като три от тях в чужбина. Другите болнични шефове са от здравни заведения от цялата страна Още новини и информация по темата четете в Новинарски Сайт №1 в Хисар zahisar.com

August10

Над 310 000 българи ще получат помощи за отопление

Автор :

„Над 310 000 души ще получат целева помощ за отопление през предстоящия зимен сезон. До този момент са подадени близо 196 000 заявления за получаване на такава подкрепа. От тях са одобрени 108 000, а останалите се обработват“. Това каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров на пресконференция за представяне на заместник-министрите Надя Клисурска, Наталия Ефремова и проф. Емил Мингов и приоритетите на министерството в мандата на служебното правителство. Всеки човек, който има право на помощта, ще получи общо 623,55 лв. за периода 1 ноември 2022 г. – 31 март 2023 г., което е със 100 лв. или с близо 20% повече в сравнение с миналия отоплителен сезон. „По-високият размер на помощта ще започне да се изплаща от 15 август“, обясни министър Лазаров. „Ще се стремим към използването на всички възможни ресурси, така че да осигурим подкрепа на хората и семействата с ниски доходи. Един от съществените инструменти в тази посока е одобрената от Европейската комисия Програма за храни и основно материално подпомагане за програмния период 2021-2027 г. По нея ще разполагаме с 411,7 млн. лв., с които ще окажем различни видове подкрепа на над 600 хиляди души“, каза министър Лазаров. По програмата се предвижда всяка година да се раздават 350 000 пакети с храни и хигиенни материали, както и целогодишно предоставяне на топъл обяд на над 50 000 души с ниски доходи. Програмата включва и 2 нови направления за подкрепа на бедни семейства с деца чрез предоставяне на най-необходимите бебешки продукти за над 10 000 новородени и ваучери за детска кухня за 10 000 деца. „От 1 септември имаме готовност да поканим общините да кандидатстват за предоставяне на топъл обяд, за да няма прекъсване в услугата. Паралелно с това се работи за стартиране на процедурите по обявяване на обществени поръчки за избор на доставчици на пакети с храни и хигиенни материали“, обясни заместник-министър Наталия Ефремова. Министър Лазаров посочи, че министерството ще предложи размерът на линията на бедност за 2023 г. да се повиши на 504 лв., което е 22% ръст в сравнение със сегашния ѝ размер. Новият размер е определен от изследването на Евростат „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC), което превръща линията на бедност в адекватен, измерим и съпоставим инструмент, подходящ за използване в различни измерения на социалната политика. „Вече сме предприели действия за обвързването на социалните помощи с линията на бедност, обясни Лазаров. Заместник-министър Клисурска допълни, че разчетите показват, че при обвързването на помощите с линията на бедност броят на хората, които ги получават, ще се увеличат от сегашните 63 000 на 86 000 души през 2023 г. „За 2024 г. прогнозата е, че техният брой ще достигне 105 000 души“, добави тя. Като приоритет на Министерството на труда и социалната политика министър Лазаров посочи и ограничаването на негативните ефекти върху пазара на труда. „Ще се стремим към увеличаване на коефициента на заетост и създаване на условия повече хора да намерят своето препитание. Основните акценти в тази област ще бъдат свързани с подкрепа за осигуряване на работа на младежи, хора с увреждания и хора в предпенсионна възраст. Усилията ни ще бъдат насочени и към резерва на трудовия пазар – неактивните лица“, подчерта министър Лазаров. Той добави, че по първите схеми от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027 г.) ще бъде осигурена заетост за не по-малко от 50 000 души. „Ще се създадат условия за подкрепа за над 40 000 деца и младежи да получат шанс за реализация в обществото. Основен акцент ще бъде и осигуряването на непрекъсваемост на услугите за възрастните и хората, които не могат да се обслужват сами“, каза министър Лазаров. Приоритет ще е и изпълнението на ангажиментите във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, които са свързани с реформи в социалното подпомагане, модернизирането на системата за дългосрочни грижи за възрастни и хора с увреждания и създаването на платформа за дигитални обучения за над 500 000 души. Министър Лазаров каза още, че следвайки принципите в проекта на Директивата за адекватни минимални заплати МТСП ще предложи на социалните партньори размерът ѝ през 2023 г. да е 50% от средната заплата за предходната година, което прави 770 лв. „Това е базов вариант за обсъждане. Дискусиите по темата предстоят в следващите месеци“, подчерта той Още новини четете в най-четения сайт в Хисар zahisar.com

<< First     next >   last >>