За първи път в Смолян средната смъртност от коронавируса е
по-ниска от тази за страната
- Мъже над 50 г. с придружаващи заболявания са най-честите жертви
Мъже над 50-те с тежки хронични заболявания са най-честите жертви на коронавируса, сочат данните на регионалните здравни инспекции и болници в страната, показва проверка на “24 часа”.
От началото на пандемията досега най-много са починалите в София, Пловдив и Варна, но смъртността в трите най-големи града е под средната.
Заради по-младото по възраст население и заради по-бързия достъп до висококвалифицирана медицинска грижа смъртността в столицата е най-ниска в цялата страна. До нея по последни данни се доближават само Стара Загора, Варна и Плевен.
Като абсолютна стойност най-малко жертви на заразата има в Кърджали. Каква е причината, нямат обяснение в родопския град.
За първи път от началото на кризата в Смолянска област показателят за 14-дневна смъртност от COVID е по-нисък от средния за страната - 14,5 на 100 хил. души при 15,7 за България, каза директорката на РЗИ - Смолян, д-р Мими Кубатева.
В Смолянска област починалите от началото на пандемията са 193-ма души, далеч от рекордите на София и Пловдив. По брой на починали от инфекцията на глава от населението обаче Смолян дълго време беше в челото на класацията. Основната причина, която изтъкват здравните власти в града, е демографският профил на населението. Там заболелите са в по-високата възрастова група и със съпътстващи сърдечносъдови, хронични белодробни заболявания и диабет. Отчита се и това, че
хората твърде
късно търсят
медицинска помощ
В областта най-много са починали с вируса от Смолян- 64, в Златоград и Рудозем - по 18, най-малко са в Неделино- 11.
Най-висок е броят на починалите от коронавирусна инфекция в София-град - 950 са те от март досега, съобщиха от СРЗИ. В столицата обаче са съсредоточени над 1/3 от всички случаи в страната, а и там е съсредоточена най-голяма част от населението.
758 загубиха битката с COVID в Пловдивския регион от началото на пандемията. Повечето са мъже и с придружаващи заболявания, уточниха от областния кризисен щаб. Такъв профил - мъже над 50-те с хронични болести, дават и от другите области.
Най-младият, починал с вируса в Пловдив, е на 32 г. с няколко болести. Най-възрастният е на 96 г., също с хронични проблеми. Без придружаващи заболявания обаче в болница през ноември издъхна 33-годишният учител от Садово Георги Терзийски. Цели 3 седмици той се борил с вируса. Бил е интубиран, преливана му е кръвна плазма, но не са успели да го спасят.
521 са жертвите от област Варна, казаха от РЗИ. Те също умират след продължителен престой в болница дори след преливане на кръвна плазма. Възрастта на починалите там е между 50 и 85 години.
“Свободните легла варират между 10 и 12, което е твърде малко за област като Варна. Натискът върху болниците и в Бургас и в Шумен е голям -
има 60-70 души от
съседни области,
което налага спешно увеличаване на легловата база. Всички болници, които са отворили COVID отделения, трябва да имат готовност”, каза областният Стоян Пасев.
349 с доказан коронавирус от област Пазарджик са починали от началото на пандемията. Това са почти 7% от общия брой на заразените - 5382. Средната възраст на починалите е около 65 години.
346 с COVID, сред тях 8 учители и 13 медици, загубиха битката в област Бургас до 5 януари, показва справка в РЗИ - Бургас.
В област Стара Загора са починали 295 души. Това са 3,2%от заразените, които са 9181. Много информация нямали, защото всеки ден данните за починалите - възраст, пол, придружаващи заболявания и т.н., подавали към Националния информационен портал, където се правела национална статистика.
Умрелите с COVID-19 във Великотърновска област са 295,
ако се запази темпът
от петима починали
на ден,
както се случва в първите дни на 2021 г., още в четвъртък психологическата граница от 300 ще бъде премината. Множеството хронични страдания с напредването на възрастта, както и късното постъпване в болница заради самолечение и терапия по телефона от джипитата са сред основните причини за високата смъртност, казват лекари.
4525 са диагностицираните с COVID-19 във Великотърновска област от началото на пандемията, от тях 3635 са вече оздравели. 93-ма с тежка коронавирусна инфекция се лекуват в болница в момента.
В област Сливен жертвите са 264 - 5% от заболелите, в Благоевград - 257, в област Монтана - 210.
“Заболяването от коронавирус е динамично и специфично за всеки човек” , смята д-р Илияна Събчева от инфекциозното отделение в МБАЛ “Д-р Стамен Илиев” в Монтана. Към причините тя причислява и неспазването на противоепидемичните мерки. Хора от селата не вярват, че могат да се заразят от съседи или при посещение на бакалията.
От началото на пандемията до 5 януари т. г. във Врачанска област починалите са 182-ма. В Търговище те са 164 - 7,4 процента, в Кюстендил - 163, в Габровско - 162-ма.
Жертвите на заразата от Габрово са 75, следват 41 смъртни случая в Трявна и 35 в Севлиево. 11 са починалите от COVID-19 в най-малката община - Дряново.
“Предимно възрастни
са починалите, но си
отидоха и доста
млади хора”,
бе лаконичният коментар на шефа на инспекцията д-р Николай Пенчоков.
137 са умрелите с COVID в Ловешка област, 129 - във Видин.
Само 101 са умрелите в област Кърджали. Най-голям е броят на смъртните случаи в община Кърджали - 44. Втора в черната класация е община Кирково, където починалите са 15. С един по-малко - 14, са смъртните случаи в община Крумовград. В община Ардино починалите са 9, а в общините Момчилград и Черноочене - по 7. Най-малко смъртни случаи има в община Джебел - 5.
2 пъти повече умрели за 3 месеца в Русе в сравнение с 2019-а
ХРИСТО НИКОЛОВ
Втората вълна на пандемията от коронавирус в България увеличи значително смъртните случаи. Ако се проследят данните на НСИ за последните 12 седмици на 2020 г., средното увеличение на смъртните актове в сравнение със същия период на 2019 г. е, 66,3%.
В някои области обаче увеличението е много по-голямо. В Смолян например между края на септември и края на декември 2019 г. са починали 403-ма, докато за същия период на пандемичната 2020 г. смъртните случаи са вече 712, което е със 76,6% повече (виж картата).
В Монтана нарастването е със 74%, а в Благоевград и в Пловдив – с 80%. В Пазарджик е дори с 81%, а в Силистра – с 81,4. Но рекордът принадлежи на Русе – там за последните 12 седмици на 2019 г. са починали 871 човека, докато за същите седмици на 2020 г. са умрели 1676 души, или нарастването е с рекордните 92,4%, т.е. почти двойно.
Противно на очакванията в столицата смъртните случаи не са се увеличили с такъв голям процент, въпреки че като брой София води класацията с 6015 умрели в края на 2020 г. Но за същия период на м. г. в столицата са починали 3814 човека, т.е. нарастването е дори по-малко от средното за страната – едва 57,7%.
Не може да се твърди със сигурност, че това се дължи изключително само на коронавируса или на него и на съпътстващите причини за смърт (виж карето на 3-а стр.). Но е факт, че пандемията задръсти болниците и значително влоши медицинското обслужване, което няма как да не се отрази.
Освен това данните на НСИ за смъртността по седмици са от записите на местните РЗИ, а те идват с известно закъснение. Т.е. твърде е възможно най-вече за последните седмици на 2020 г. смъртните случаи да са още повече и разликата между 2019 и 2020 г. да се окаже дори по-голяма.
Сравнението на смъртността по седмици за последните 5 г. показва още по-драстични разлики с 2015 г. например. Специално в 49-ата седмица на 2020 г., която е между 30 ноември и 6 декември, у нас са починали 4646 души. В същата седмица на 2015-а смъртните случаи са едва 1977, т.е. разликата е повече от два пъти.
Аномалията в удвоената смъртност в края на 2020 г. може да са хиляди неустановени жертви на COVID-19
Още информация по темата четете в zahisar.com
