January6

Намаляват българите с името Иван

Автор :

Традиционното българско мъжко име Иван бавно отстъпва позициите си като едно от най-разпространените български мъжки имена. Само за последните 10 години броят на новородените момчета, записани с това име, е намалял почти наполовина, показват данните на Националния статистически институт. През 2008 г. новородените момчета, кръстени Иван, са били 997, като името е било на четвърто място сред предпочитанията на родителите след Георги, Александър и Мартин. 10 години по-късно – през 2019 г., така са кръстени едва 614 отрочета от мъжки пол и Иван е вече на седма позиция по популярност. Същото се отнася и за най-разпространеното мъжко име в България – Георги. У нас през 2019 г. е имало 158 017 мъже с име Георги, докато името Иван носят 147 644 българи. Но докато през 2008 г. 1477 новородени момчета са били наречени Георги и това е било най-популярното име за кръщаване на дете, през 2019 г. така са кръстени само 969 новородени. Георги е вече трайно изместен от Александър. По популярност сред новородените следват Георги, Мартин, Димитър, Никола, Борис, а след Иван най-популярни са Виктор, Даниел, Калоян, Николай и Кристиян - почти всичките популярни в цял свят имена. Единствено Калоян, Борис и Никола от типично българските мъжки имена стават по-популярни, отколкото са били преди. При момичетата положението е същото - все по-голяма популярност придобиват имена, които звучат по еднакъв начин в целия свят Виктория трайно се е установила като най-популярно за новородени у нас, а топ 10 се допълва от имена като Мария, Никол, Александра, София и т.н. Типично българското име Гергана е чак на 12-о място по популярност за кръщаване на новородено момиче. За трета поредна година Виктория държи първото място. Все пак модата трудно може да промени целия граждански регистър, защото България е страна със сравнително доста застаряващо население. Така че двете най-популярни имена у нас от години продължават да са Мария и Георги На второ място са Иван и съответно Иванка, на трето – Елена и Димитър, на четвърто – Йорданка и Николай, и т.н. Модерното днес Виктория е чак на 11-о място при женските имена и според НСИ през 2019 г. у нас е имало само 27 034 жени с име Виктория. Докато Мария са 111 244 българки В течение на годините в топ 20 на най-разпространените мъжки и женски имена у нас трудно настават промени. В същото време обаче хората, които носят тези 20 имена, намаляват. Така в българския именник навлизат все повече нововъзникнали имена или поне такива с чужд произход, или които не са били особено разпространени у нас преди десетилетие например. При имената, с които родителите кръщават новородените, е същото. Името Емир например вече се е утвърдило като най-популярното мюсюлманско име за новородените момчета и най-разпространените мюсюлмански имена, като Ахмед, Мехмед и др. са доста назад в класацията. Емир произлиза от арабската дума, с която се означава “повелител” или “вожд”. За новородените момичета нашите мюсюлмански семейства най-много харесват Елиф. В България през 2019 г. са родени 124 момчета с името Емир и 102 момичета с името Елиф, сочи справката на НСИ. След тях родителите харесват най-много мъжкото Мерт и женското Мелек. Любопитни имена за новородени у нас през 2019 г., които са необичайни, но въпреки това влизат в топ 50 на най-харесваните, са Даная (101 момичета), Ванеса (123), Мелиса (125), Даяна (129), Карина (187), Стефани (156). Родителите на новородените момчета предпочитат обаче традиционно звучащи имена След топ 12 на най-разпространените имена за новородени момчета (виж таблицата) следват Кристиян, Божидар, Симеон, Стефан, Самуил, Михаил, Петър, Ивайло, Йоан, Ангел, Алекс, Христо, Владимир, Константин, Йордан, Васил, Борислав и др. При фамилните имена през 2019 г. няма големи размествания (виж инфографиката). През първата половина на януари имен ден празнуват над 807 хиляди българи Освен Иван, Йоан, Иванка, Йоана и производните им, които черпят днес, до 18 януари, когато е Атанасовден, ще черпят също хората, които носят имена като Таня и Антон плюс Василовците и Йордановците, чиито имени дни вече минаха. Друг такъв месец в календара е декември, когато всеки втори ден някой имаше повод да почерпи - като се почне от Екатерина, мине се през Николай, Ана, Андрей, Христо и се стигне до Стефан на 27 декември. Най-много на брой българи обаче честват имения си ден в един и същи ден на Цветница - 367 093 наши сънародници имат имена, които произлизат от име на цвете или дърво Заради високосната 2020-а и Цветница, и Великден се падат на същите дати като миналата година. Цветница е на 12 април, а Велика неделя е на 19 април Още новини за България, Хисар и региона четете в Новинарски Сайт № 1 в Хисар zahisar.com

January6

Пенсионирането вече става трудно

Автор :

Почти 1/3 от новите пенсионери не могат да изпълнят изискванията, това е истински прецаканото поколение на прехода – родените след 1955 г., пише 24 часа. “Аз няма да доживея до пенсия” е лаф, който често може да бъде чут и от млади, и от стари в разговори за пенсиониране, промени в осигурителната система, размера на пенсиите. До неотдавна това беше по-скоро израз на неверие към държавата и пенсионната система. Лека-полека обаче се оказва, че пенсионирането започва да става невъзможно. И по него си личи истински прецаканото поколение на прехода – хората, които са ударени тежко от всички кризи и безработицата през годините след 1990-а. Макар и грубо, границата може да се сложи през 1955 година. Като за всички родени след тази дата пенсионирането започва да става невъзможно. А пенсиите за тези, които успеят да се докопат до тях, ще са все по-мизерни. Реално почти всеки трети пенсионер вече не успява да изпълни изискванията за получаване на пенсия в пълен размер, става ясно от статистиката на Националния осигурителен институт. За първите девет месеца на 2019 г. в пенсия за осигурителен стаж и възраст са излезли 37 709 души, посочват от НОИ. Зад това число обаче се крият над 31% пенсии, отпуснати по изключение – с недостигащ стаж и в изключително нисък размер. Реално 12 002 души не са успели през периода януари-септември на миналата година да изпълнят редовните условия за пенсиониране. А те за 2019 г. бяха възраст от 64 години и 2 месеца за мъжете, комбинирани с поне 38 години и 8 месеца стаж, и съответно възраст от 61 години и 4 месеца за жените със задължителни 35 години и 8 месеца стаж. От тези 12 002-ма нови пенсионери, които не са успели да изпълнят нормалните условия за пенсиониране 4202 души са получили намалени пенсии. Защото са били навършили стажа за пенсиониране, но не са имали достатъчно възраст, за да го направят. Като средно не са им достигали близо 10 месеца, за да успеят да вземат пенсия в нормален размер. Тоест тези хора пожизнено ще вземат пенсия, която е с 4% по-малка от тази, която им се е полагала. Възможността за това по-ранно пенсиониране беше въведена след реформата от 2015 г., когато бе одобрено плавното увеличение на изискванията за възраст и стаж, като целта е през 2037 година пенсионната възраст да е еднаква и за двата пола – 65 години, а мъжете да имат нужда от 40 години стаж, жените пък от 37 години. Оттогава броят на хората, които не могат да изпълнят изискванията за възрастта, непрекъснато се увеличава и през миналата година е надхвърлил 11% от общия брой на новоотпуснатите пенсии. Много по-голям проблем за обществото обаче са 7800 души, на които не им е достигал стаж, за да успеят да се пенсионират с нормална пенсия. Те е трябвало да изчакат да станат на 66 години и 4 месеца, за да успеят да вземат минимална пенсия от НОИ. Това са над 20% от всички новоотпуснати пенсии за деветмесечието на миналата година. А още по-лошото е, че през годините от 2015-а насам устойчиво делът на тези пенсии се движи около 20-23% от всички новоотпуснати за съответната година. Реално причината за този голям брой хора без стаж е в особеностите на българския бизнес през 90-те години. Тогава голяма част от хората са преминали през безработица, а и много голяма част от времето са работили абсолютно на черно – тоест вземали са пари на ръка, без да имат трудов договор дори за минимална заплата, коментират данните експерти от осигурителния институт. Като неофициалната прогноза е броят на тези хора непрекъснато да се увеличава. В случая става дума за хора, на които им липсват огромно количество години от осигурителния стаж. Реално през миналата година са се пенсионирали мъже, родени през 1955 година. Тези хора, дори завършили висше образование, с лекота могат да направят 40-42 години осигурителен стаж. Което при изикванията за 38 години и 8 месеца означава, че тези хора са прекарали над 4 години от живота си или като безработни, или като работници на черния пазар. Реално това са хората, наистина пострадали от прехода и които ще трябва да доизживеят живота си с мизерни пенсии. Тази тенденция ще се задълбочава, показват още данните на НОИ. Само за седмица от януари 2020 г. има увеличение с 30 души на хората, които получават социалната пенсия за старост от 132 лв. при общо намаление на пенсионерите за същата тази седмица с близо 500 души. Като тези данни са от онлайн системата на осигурителния институт за статистика в реално време. А към тях се наслагва и продължаващата практика на бизнеса да плаща само минималната заплата официално. Което означава, че дори ималите нормална кариера българи ще вземат минимални пенсии. Всъщност данните на НОИ показват истинската социална бомба за България и бленуваната от правителството стабилност. 20% от населението да не може да се пенсионира, вече е прекалено много Още информация по темата четете в най-четения сайт от жителите и гостите на Хисар zahisar.com

<< First     next >   last >>